Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 151

Моментът не бе подходящ да изясняват точно какво дължи на капитана Марк, ала когато срещна погледа му, Майлс се убеди, че Галени отлично съзнава двупосочността на този печален дълг.

— Тогава към тунела — каза адмирал Нейсмит. — Водете ни, господин капитан.

Когато излязоха от асансьора на пешеходния подлез, видяха сетаганданската наземна кола, паркирана под едно дърво на няколко метра от лявата им страна. Не се забелязваха полицаи. В другия край на подлеза, бе им съобщил Галени, имало двама часови, но те не бяха рискували да проверят този факт. Стигаше им преходът през тунела — едва бяха избегнали ченгетата от отряда за взривни устройства.

Огромният явор скриваше колата от повечето сгради от отсрещната страна на тясната градска улица. Майлс се надяваше някой страдащ от безсъние лондончанин да не е наблюдавал срещата на Галени със сетаганданците. Магистралата над и зад тях беше оградена с високи стени.

Наземната кола нямаше дипломатически обозначения или други необичайни особености, които да привличат вниманието: обикновена, нито стара, нито нова, малко мръсна. Майлс повдигна вежди и тихо подсвирна, когато забеляза вдлъбнатините по нея, приблизително с големината на човешка глава, както и опръскания с кръв паваж. За щастие, в сумрака червеният цвят почти не се различаваше.

— Не вдигнахте ли шум? — попита Галени той и посочи вдлъбнатините.

— Мм? Не. Глухи удари. Дори не успяха да извикат. — След като огледа улицата и изчака една самотна кола, която префуча покрай тях, капитанът вдигна огледалния купол.

На задната седалка лежаха двама завързани мъже. Облеченият в цивилни дрехи лейтенант Табор стъписано ги погледна. Сетаганданецът със синьото лице до него остана неподвижен. Майлс повдигна клепача му, установи, че все още е в безсъзнание, и затършува отзад за аптечка. Иван настани Ели в колата и седна зад контролния пулт. Марк се пъхна до Табор, а Галени седна от другата страна на пленниците. Ворпатрил спусна купола над тях.

Майлс се наведе над облегалката на предната седалка и притисна към шията на центурион-капитана спринцовка със синергин, ефикасно средство за шокови състояния. Щеше да го свести и със сигурност нямаше да му навреди. Той се замисли за миг и инжектира същото лекарство на Ели. Тя простена — вече идваше на себе си.

Колата се издигна на въздушната си възглавница и се понесе напред. Майлс облекчено въздъхна, когато се отдалечиха от брега и навлязоха в градските лабиринти. После включи ръчния си комуникатор и заговори с най-добрия си бетански акцент:

— Ним?

— Слушам, господин адмирал.

— Установи местонахождението на комуникатора ми и ни следвай. Свършихме тук.

— Слушам.

— Край на връзката.

После взе главата на Ели в скута си и се завъртя, за да погледне към Табор на задната седалка. Гем-лейтенантът местеше очи между него и Марк.

— Здравей, Табор — каза Марк с най-добрия си бараярски ворски акцент — наистина ли звучеше толкова презрително? — Как е твоят бонзай?

Табор едва забележимо се сви. Центурион-капитанът се размърда и повдигна клепачи. Очите му бяха фокусирани. Той се опита да се изправи, откри, че е завързан, и отново се отпусна — нямаше смисъл излишно да изразходва енергия.