Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 150

— Не ми се зарадва особено много — продължи Галени. — И той нямаше представа какво търся там. И двамата се престорихме, че сме излезли на разходка да погледаме луната, обаче аз успях да видя снаряжението, което носеше в колата си. Може наистина да ми е повярвал — струва ми се, че ме помисли за пиян или дрогиран.

Майлс любезно се сдържа да не отбележи: „Разбирам защо“.

— Но после започна да получава сигнали от хората си и трябваше набързо да се избави от мен. Извади зашеметител, аз отскочих и Табор ме улучи само в крака, но аз се проснах и се престорих на по-зашеметен, отколкото бях. Така чух половината от разговора му с взвода в кулата. Лявата половина на тялото ми тъкмо започваше да се възстановява, когато се появи твоят син приятел. Пристигането му разсея Табор и аз се нахвърлих върху тях.

Майлс повдигна вежди.

— Как успяхте да се справите с двамата, по дяволите?

Докато говореше, Галени свиваше и отпускаше юмруци.

— Не… зная точно — призна той. — Спомням си как ги удрях… — Капитанът го погледна в очите. — Поне веднъж имах ясно определен противник.

Противник, върху когото бе излял цялото напрежение, натрупано през последната невероятна седмица и тази безумна нощ. И преди беше виждал берсерки.

— Живи ли са?

— О, да.

Майлс реши, че ще му повярва едва когато има възможност лично да провери. Усмивката на Галени го тревожеше, особено белите зъби, проблясващи в мрака. Не бяха ли малко прекалено дълги?

— Колата им — настойчиво каза Иван.

— Колата им — съгласи се Майлс. — Още ли е там? Можем ли да стигнем до нея?

— Навярно — отвърна капитанът. — В момента в тунелите има поне един полицейски взвод. Чувах ги.

— Налага се да рискуваме.

— Лесно ти е да го кажеш — яростно измърмори клонингът. — Ти имаш дипломатически имунитет.

Майлс го погледна и пъхна ръка във вътрешния джоб на сивата си куртка.

— Марк — прошепна той, — искаш ли да спечелиш кредитен чек за сто хиляди бетански долара?

— Няма никакъв кредитен чек.

— Така каза Сер Гален. А тази вечер той допусна много грешки. — Майлс хвърли поглед към Галени, за да види какво въздействие е оказало върху него името на баща му. Лицето на капитана донякъде възвърна унесения си, затворен в себе си вид. — Капитан Галени, онези двама сетаганданци в съзнание ли са? Или поне могат ли да бъдат свестени?

— Поне единият. А може би вече и двамата. Защо?

— Свидетели. Двама свидетели — идеално.

— Мислех, че се опитваме да избягаме, вместо да се предадем, точно за да избегнем свидетелите — мрачно отбеляза Иван.

Майлс не му обърна внимание.

— Струва ми се, че е най-добре отново да стана адмирал Нейсмит. Не се обиждай, Марк, но бетанският ти акцент не е много добър. Освен това повече си се упражнявал да играеш ролята на лорд Воркосиган.

Когато схвана идеята. Галени повдигна вежди и замислено кимна. Лицето му обаче си остана неразгадаемо. Майлс потръпна.

— Наистина. Мисля, че си длъжен да ни помогнеш. — После прибави по-тихо: — Дължиш го на мен.