Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 143

Минута по-късно — раздвижване откъм север. Двама души. Единият носеше униформените си бараярски ботуши. Страхотно прикритие. Той също бе заменил първоначалното си оръжие с по-безобиден зашеметител, но пък партньорът му стискаше смъртоносен невроразрушител. Ех, зашеметителят — оръжие, подходящо за всякакви неясни ситуации, единственото, с което наистина можеш първо да стреляш и после да задаваш въпроси.

— Прибери невроразрушителя си… Браво, добро момче! — измърмори Майлс, когато вторият бараярец прибра оръжието си. — Горе главата, Иване. Навярно ни очаква страхотно представление.

Ворпатрил вдигна поглед и разсеяната му усмивка се преобрази в искрен сарказъм, който повече подхождаше на стария Иван.

— Мамка му, Майлс! Дестанг направо ще те изкорми.

— В момента Дестанг дори не знае, че имам нещо общо с тази история. Шшт. Започва се!

Сетаганданският разузнавач отново се появи на сцената, повика някого с ръка и към него се присъедини втори сетаганданец. В отсрещния край на коридора се появиха останалите трима бараярци — всички от ударния отряд, които се намираха в кулата — кордонът от полицаи навън ги лишаваше от възможността да получат подкрепление. Те явно се бяха отказали да търсят загадъчно изчезналата си плячка и се надяваха колкото се може по-бързо да се изтеглят през Седма кула, за да не се налага да се обясняват със земянитите. Сетаганданците, които знаеха, че предполагаемият адмирал Нейсмит е избягал в тази посока, все още го преследваха, макар че под натиска на ченгетата ариергардът им най-вероятно скъсяваше дистанцията с основните им сили.

От него обаче все още нямаше и следа. Нито пък от Куин — ако сетаганданците изобщо я бяха пленили. Майлс се чудеше дали да се надява на това. Щеше да е добре да знае, че е жива, ала щеше да е ужасно трудно да я отърве преди да се появят полицаите. Можеше да остави да я зашеметят и да я арестуват и по-късно да я освободи от полицията… Ами ако в разгара на битката някой сетагандански главорез я убиеше, за да не ги издаде? Майлс потръпна.

Навярно трябваше да поведе Иван и Марк в атака. Недъгавият, негодният и несигурният в нападение срещу неизвестното… не. Дали би направил нещо повече за друг свой офицер? Толкова ли се страхуваше, че чувствата му ще го отклонят от военната логика? Това щеше да е предателство спрямо Куин и „Дендарии“…

Първият сетаганданец излезе иззад завоя и видя първия бараярец. Двамата мигновено стреляха и се строполиха на земята.

— Страхотни рефлекси — промърмори Майлс.

— Боже мой! — съвсем забравил за клаустрофобията си, възкликна Иван. — Все едно протон унищожава антипротон. Бум!

Останалите бараярци се притиснаха към стената. Сетаганданецът залегна и запълзя към поваления си другар. Един от бараярците изскочи в коридора и го повали. Двама от четиримата бойци на Дестанг се втурнаха към неподвижните тела на тайнствените си противници. Единият застана на пост, докато вторият ги претърсваше: оръжия, джобове, дрехи. Естествено, не откри лични документи. В този момент иззад гърба им изкънтя променен от високоговорител глас. Майлс не успя да разбере накъсаните от ехото думи, но смисълът им беше ясен: „Стой! Какво става тук?“