Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 141

— Я се стегни! Сетаганданците са по-малко от нас, но имат плазмени пушки, които са три пъти по-далекобойни от зашеметителите. Нямам намерение да пращам хората си на сигурна смърт.

— Ако те хванат, ще те убият!

— Майлс — Иван подозрително огледа коридора, — ти току-що ни постави между чука и наковалнята.

— Не — възбудено се усмихна Майлс. — Не и докато имаме шапка невидимка. Хайде! — И тръгна надясно към Шеста кула.

— Чакай! — спря го Марк. — Бараярците могат да те убият… случайно, но мен ще ме убият със сигурност!

— А пък онези зад нас — каза Майлс — ще убият и двама ни. С операцията на Дагула адмирал Нейсмит разгневи сетаганданците повече, отколкото си мислиш. Хайде.

Клонингът неохотно го последва. Иван тръгна най-отзад.

Сърцето на Майлс туптеше. Искаше му се да се чувства толкова уверен, колкото показваше усмивката му. Но Марк не биваше да усети колебанието му. Той затича напред, като се опитваше да се движи безшумно. Ако бараярците вече бяха стигнали до този тунел…

Наближиха последната помпена станция. Коридорът все още бе пуст.

Помпената станция отново тънеше в тишина. Следващият прилив щеше да започне след дванайсет часа. Ако нямаше неочаквано прииждане на огромни водни маси, дотогава машините щяха да останат изключени. Ала Майлс не искаше да рискува.

За щастие контролният пулт се оказа елементарен. Ако прекъснеше няколко проводника, можеше да блокира помпата. Надяваше се, че техниците в наблюдателната кула няма да забележат. Не че в момента някой в кулата обръщаше внимание на такива неща. Майлс вдигна поглед към Марк.

— Трябва ми ножът ми.

Клонингът неохотно му подаде древния кинжал и канията. Майлс сряза кабелите, после грижливо пъхна ножа в колана си, отиде до люка и го отвори. Този път не се задейства аларма. Гравитичната му кука мигновено се залепи за гладката вътрешна повърхност. Оставаше да реши последния проблем — онова проклето ръчно резе. Ако дойдеше някой невинен — или не толкова невинен — и завъртеше лоста… о, не! Тук действаше същият вид силово поле, каквото бе използвала Куин, за да отвори вратата на външния перваз. Майлс облекчено въздъхна, върна се при контролния пулт и залепи предавателя на скенера си в края на редицата от бутони.

После посочи отворения люк на помпената клетка.

— Добре. Влизаме.

Иван пребледня.

— О, Господи, тъкмо от това се страхувах!

Марк не изглеждаше много по-въодушевен от него.

Майлс сниши глас и убедително каза:

— Виж, Иване, не мога да те принудя. Ако искаш, продължи по коридора. Има известна вероятност униформата ти да те предпази, но някой по-нервен може да натисне спусъка, без да се замисли. Ако не те убие ударният отряд на Дестанг, ще те арестуват местните, което навярно няма да е фатално. Но предпочитам да си с мен. И да не ме оставяш сам с него — накрая прошепна той.

— О! — Иван премигна.

Както се очакваше, тази молба за помощ му въздейства повече от логиката, заповедите или увещанията.

— Все едно си в команден център — прибави Майлс.

— Все едно си в капан!

— Някога бил ли си в команден център, когато няма ток? Ето това е капан. Усещането за власт и пълен контрол е илюзия. Предпочитам да съм на бойното поле. — Той се подсмихна и кимна към двойника си. — Освен това не смяташ ли, че Марк трябва да получи възможност да сподели неприятните ти преживявания?