Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 142

— Погледната в тази светлина — изсумтя братовчед му, — идеята започва да ми допада.

Майлс пръв влезе в помпената клетка. Стори му се, че долавя далечни стъпки по коридора. Марк като че ли искаше да избяга, но Иван стоеше плътно зад него и той нямаше избор. Майлс включи фенерчето си. Ворпатрил, единственият достатъчно висок от тримата, затвори тежкия люк. За миг се възцари пълна тишина.

Подутите, посинели ръце на Иван се свиваха и отпускаха, лепкави от пот и кръв.

— Поне знаем, че не могат да ни чуят.

— Уютно местенце — каза Майлс. — Моля се само преследвачите ни да са също толкова тъпи, колкото бях аз. Два пъти минах покрай тази помпена станция. — Той отвори кутията на скенера си и настрои дисплея на приемника така, че да показва все още пустия коридор. В клетката имаше слабо въздушно течение. Ако се усилеше, това щеше да означава, че приижда вода и че е време да излязат, та ако ще да попаднат в ръцете на сетаганданците.

— А сега? — пискливо попита Марк. Притиснат между двамата бараярци, наистина изглеждаше като хванат в капан.

Майлс опря гръб на хлъзгавата от тиня стена и си придаде престорено бодър вид.

— Сега чакаме. Точно като в команден център. В командните центрове прекарваш ужасно много време в чакане. Ако имаш богато въображение, настава истински ад. — Той включи ръчния си комуникатор. — Ним?

— Слушам, господин адмирал. Тъкмо се канех да ви се обадя. — Задъханият глас на сержанта показваше, че навярно тича или пълзи. — До Седма кула току-що кацна полицейски гравитокар. Изтегляме се през парка зад дигата. Наблюдателят докладва, че местните са влезли и в Шеста кула.

— Нещо за Куин?

— Комуникаторът й все още не се движи, господин адмирал.

— Някой виждал ли е капитан Галени?

— Не, господин адмирал. Той не беше ли с вас?

— Разделихме се горе-долу по времето, по което изгубих Куин. За последен път го видях извън дигата. Пратих го да потърси друг вход. Хм… съобщи ми веднага щом някой го забележи.

— Слушам, господин адмирал.

По дяволите, още една тревога. Дали Галени не се бе натъкнал на сетаганданците, бараярците или полицаите? Искаше му се капитанът да бе останал с него. Но тогава все още не бяха открили Иван — Майлс не можеше да постъпи по друг начин. Чувстваше се като човек, опитващ се да подреди мозайка от живи части, които се движат и със злобен кикот променят формата си, когато си поискат. Усети, че е стиснал зъби. Марк нервно го наблюдаваше. Иван не обръщаше внимание на нищо и хапеше устни, вкопчен във вътрешна борба с клаустрофобията.

Малко изкривеният образ на скенера показа движение в коридора. Откъм южния му край предпазливо се приближаваше мъж. „Сетагандански разузнавач“ — помисли си Майлс, макар че мъжът беше с цивилни дрехи. Държеше зашеметител, а не плазмена пушка. Сетаганданците очевидно бяха разбрали, че не могат да мерят сили с местната полиция, и вземаха съответните мерки. Мъжът продължи още няколко метра, после се обърна и тръгна натам, откъдето беше дошъл.