Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 145

Клонингът се намръщи.

— Защо?

Защо, наистина? Майлс се втренчи в него. Ясно разбираше как един клонинг може да се превърне в мания и обратно. Той вирна брадичка и Марк повтори характерния му тик, очевидно неволно. Бе чувал истории за странни връзки между хора и техните клонинги. От друга страна, всеки, който съзнателно си поръчаше клонинг, трябваше да е извратен. Далеч по-интересно беше да имаш дете, за предпочитане от жена, която е по-умна, по-бърза и по-красива от теб — така поне оставаше някакъв шанс за еволюция на рода. Майлс се почеса по кръста. След миг Марк се почеса по ръката. Майлс потисна желанието си нарочно да се прозине. Не биваше да започва нещо, което нямаше да е в състояние да спре.

Така. Знаеше какъв е Марк. Навярно бе по-важно да осъзнае какъв не е. Не беше негов обсолютен двойник, въпреки усилията на Гален. Дори не бе братът от мечтите на самотното дете. Иван му беше сто пъти по-близък. Дали не подценяваше достойнствата на братовчед си? Лошото начало никога не можеше да се промени, но имаше начин — той погледна към краката си и си представи изкуствените кости под плътта — да се компенсира. Понякога.

— Да, защо? — наруши мълчанието Иван.

— Какво — отвърна Майлс, — не ти ли харесва новият ти братовчед? Къде са семейните ти чувства?

— Един като теб ми е повече от достатъчен, благодаря. Твоят зъл близнак — Ворпатрил посочи Марк с показалец — ще ми дойде малко множко. Да не говорим, че и двамата имате навика да ме заключвате в дупки.

— Е, аз поне поисках съгласието ти.

— Да бе, да. „Трябват ми трима доброволци — ти, ти и ти.“ По този начин тормозеше мен и дъщерята на телохранителя си още преди да постъпиш на служба, когато бяхме деца. Спомням си.

— Роден да командва — усмихна се Майлс. Марк свъси вежди и очевидно се помъчи да си представи Майлс като малък побойник, тормозещ едрия и силен Иван.

Майлс впери очи в клонинга, който неспокойно се присви под погледа му. Наистина ли носеше зло? Смут — определено. Сигурно имаше психически отклонения, макар че дядо му май почти можеше да се сравнява с Гален като детски наставник. Но истинските социопати бяха абсолютни егоисти, а Марк очевидно не бе такъв — едва ли му бяха позволили изобщо да има его.

— Носиш ли злото в себе си? — спокойно попита той.

— Аз съм убиец, нали? — презрително се усмихна клонингът. — Какво повече искаш?

— Това убийство ли беше?

— Той се опита да ми вземе оръжието. Аз не му го дадох. Невроразрушителят гръмна. — Марк пребледня. — Исках да гръмне.

Иван повдигна вежди, но Майлс безмилостно продължи разпита.

— Непредумишлено, навярно.

Клонингът сви рамене.

— Ако беше свободен… — бавно започна Майлс.

Марк сви устни.

— Свободен ли? Аз? Стига бе. Полицията вече сигурно е открила трупа.

— Не. Приливът го е отнесъл в морето. Докато изплува на повърхността, ще минат три-четири дни. Ако изобщо изплува. — А дотогава щеше да се е превърнал в отвратителна гледка. Дали капитан Галени щеше да пожелае да вземе трупа, за да го погребе? И къде всъщност беше Галени? — Да речем, че си свободен. От бараярците и комарците, както и от мен. От Гален и от полицията. Какво ще направиш? Кой си ти? Или си само реакция, но никога действие?