Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 139

Закрачиха по коридора. Ворпатрил се олюля, опря се на Майлс, после се изправи.

— Нямах представа, че тялото ми може да изпомпи толкова много адреналин. Часове наред… колко време бях в тая дупка?

Майлс си погледна часовника.

— По-малко от два часа.

— Хм, стори ми се повече. — Иван видимо възвръщаше самообладанието си. — Къде отиваме? Защо си в адмиралската си униформа? Хубавицата добре ли е? Не са я отвлекли, нали?

— Не. Гален е искал само теб. В момента тече независима операция на „Дендарии“. Дестанг ми нареди да остана на борда на „Триумф“, докато неговите главорези се опитват да очистят двойника ми. Нося адмиралската си униформа, за да не ме объркат с него.

— Да, логично е. Майлс… трябва ли да вървя по-бързо?

— Да, няма да е зле. Стига да можеш.

Двамата ускориха крачка.

— Защо дойде? — попита Иван. — Само не ми казвай, че все още се опитваш да спасиш кожата на онзи твой отвратителен двойник.

— Гален ми прати покана, отпечатана върху твоята кожа. Нямам много роднини, Иване, така че ги ценя.

Ворпатрил се прокашля.

— Ясно. Но щом ударният отряд на Дестанг е толкова близо, къде е Гален? — На лицето му се изписа тревога.

— Мъртъв е — лаконично отвърна Майлс. Тъкмо пресичаха мрачния коридор, водещ към външния перваз, където лежеше трупът на стареца.

— О? Радвам се да го чуя. Кой го направи? Искам да го поздравя лично.

— Мисля, че съвсем скоро ще имаш такава възможност. — Зад завоя на коридора се чуваше тихото пошляпване на тичащ човек, човек с къси крака. Майлс извади зашеметителя си. — И този път няма нужда да го увещавам. Може би Куин го е подплашила и затова се връща насам — с надежда прибави той. Вече започваше да се безпокои за Ели.

Марк изскочи иззад завоя, рязко спря пред тях и изпъшка отчаяно. Обърна се да побегне, после пак се обърна към тях. Приличаше на животно, попаднало в капан. По дясната страна на лицето му се стичаха червени струйки, около окото му се издуваха жълто-бели мехури, във въздуха се носеше мирис на изгорена коса.

— Ами сега? — попита Майлс.

— Преследва ме някакъв побъркан с боядисано лице и плазмена пушка! Превзели са следващата наблюдателна кула…

— Срещна ли някъде Куин?

— Не.

— Майлс — озадачено каза Иван, — нашите не биха използвали плазмено оръжие в такава акция, нали? Не биха рискували да повредят машините в дигата…

— С боядисано лице ли? — настойчиво попита Майлс. — Случайно не приличаше ли на гримиран актьор от китайска опера?

— Не зная, никога не съм бил на китайска опера — задъхано отвърна клонингът. — Но те… да де, лицето на оня, който ме подгони, беше боядисано.

— Гем-командир, няма съмнение — промълви Майлс. — Участващ в официално преследване. Изглежда, са увеличили наградата за главата ми.

— Сетаганданците ли? — рязко попита Иван.

— Сигурно най-после да са получили подкрепления. И са ме проследили от космодрума. О, Господи, Куин тръгна нататък… — Майлс мъчително преглътна. Не трябваше да се поддава на паника. — Но ти можеш да си спокоен, Марк. Те не искат да убият теб.

— Ами, не искат! Той извика: „Ето го!“ и се опита да ми пръсне главата!