Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 138

Марк спря.

— Тук.

— Къде?

Клонингът посочи.

— Всяка помпена клетка има люк, за да могат да ги почистват и ремонтират. Вътре е.

Майлс изруга.

Помпената клетка беше голяма колкото килер. Вътре бе тъмно, студено, хлъзгаво, зловонно и абсолютно тихо. Докато прииждащите води не я превърнеха в гробница и не покриеха ушите, носа, тъмните очи и накрая отчаяната уста.

— И ти… — промълви Майлс, — си се съгласил с това?…

Марк нервно потърка влажните си длани и отстъпи назад.

— Ти си тук — нали те доведох тук? — умолително започна той. — Казах, че ще…

— Това не е ли прекалено сурово наказание за човек, който не ти е направил нищо друго, освен да хърка и да ти пречи да заспиш? О! — Майлс с отвращение му обърна гръб и започна да натиска бутоните на ключалката. Накрая завъртя лоста на резето. Когато натисна тежката врата навътре, зави сирена.

— Иване?

— Ох! — долетя от мрака задавен стон.

Майлс се провря вътре и насочи фенерчето си напред. Вратата се намираше в горната част на клетката. Отдолу го гледаше пребледнялото лице на братовчед му.

— Ти! — с изпълнен с омраза глас извика Иван и отстъпи назад в тинята.

— Не, не, не е той — отвърна Майлс. — Аз съм.

— О? — Лицето му беше бледо, изтощено, почти обезумяло, като на човек, участвал в прекалено дълго сражение.

Майлс му хвърли алпинистките ремъци — потръпна, като ги спомни, че едва не се беше отказал да ги вземе, когато подготвяше екипировката си на „Триумф“ — и хвана макарата.

— Готов ли си?

Устните на Иван помръднаха безмълвно, но пък вече бе успял да си закачи ремъците. Майлс натисна бутона на макарата и братовчед му се издигна нагоре. Когато се измъкнаха навън, задъханият Ворпатрил се наведе и опря длани на коленете си. Зелената му униформа бе мокра, смачкана и омазана с тиня. Ръцете му бяха в кръв — сигурно беше удрял и дращил по люка…

Майлс затвори клетката. Ключалката изщрака. Алармата престана да вие и помпата незабавно се включи. Отвътре се разнесе чудовищно съскане. Иван тежко седна на земята и притисна лице към коленете си.

Майлс загрижено приклекна до него. Братовчед му повдигна глава и мъчително се усмихна.

— Струва ми се — задъхано рече той, — че клаустрофобията вече ми става хоби…

Майлс го потупа по рамото, изправи се и се огледа. Марк го нямаше.

Той вдигна комуникатора към устата си.

— Куин? Куин! — Излезе в коридора, огледа се в двете посоки и напрегнато се заслуша. В далечината заглъхваше ехото на тичащи стъпки. — Копеленце гадно! — измърмори Майлс. — Дяволите да те вземат. — Той превключи на честотата на въздушния патрул. — Сержант Ним? Говири Нейсмит.

— Слушам, господин адмирал.

— Изгубих контакт с командир Куин. Опитай да се свържеш с нея. Ако не успееш, започни да я търсиш. За последен път я видях в приливната дига, по средата между шеста и седма кула. Движеше се на юг.

— Разбрано, господин адмирал.

Майлс изключи комуникатора, помогна на братовчед си да се изправи и тревожно попита:

— Можеш ли да вървиш?

— Да… естествено. — Иван премигна. — Просто съм малко…