Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 137

— Полицията ли? — Марк стисна зашеметителя още по-здраво.

— Да. Можем да си играем на криеница, докато се появят ченгетата. Или да се качим на покрива и да повикаме гравитокара на „Дендарии“. Що се отнася до мен, аз зная коя от двете възможности предпочитам. А ти?

— В такъв случай ще съм твой пленник — промълви Марк. — Дали ще загина сега, или по-късно — каква е разликата? Най-после разбирам какъв е смисълът да имаш клонинг.

Във въображението си той сигурно отново се виждаше като ходеща банка за органи. Майлс въздъхна и си погледна часовника.

— Според изчисленията на Гален ми остават още единайсет минути да открия Иван.

На лицето на Марк плъзна хитро изражение.

— Иван не е тук, а долу, откъдето дойдохме.

— О? — Майлс рискува да надзърне в асансьорната шахта. Човекът, който се бе катерил към тях, беше излязъл на друг етаж. Преследвачите претърсваха цялата кула. И щяха да стигнат и дотук, където се криеше плячката им.

Като внимаваше да не трака със снаряжението си, Майлс се пресегна, закачи куката за автопреградата и я провери.

— Сега се връщаме долу. Но само да си ме излъгал за Иван… Защото, ако умре, лично ще те накълцам на парчета.

Той замълча, провери ремъците си, настрои скоростта на въртене на макарата и се провря под преградата, готов за скок.

— Качи се на гърба ми.

— Няма ли да ми дадеш ремъци?

Майлс го погледна през рамо и се усмихна.

— Ти отскачаш по-добре от мен.

Клонингът го изгледа недоверчиво, пъхна зашеметителя в колана си, приближи се до Майлс и предпазливо се вкопчи в тялото му с ръце и крака.

— Дръж се здраво. Докато стигнем до долу, ще сме набрали страшно ускорение. И недей да крещиш — ще привлечеш ненужно внимание.

Марк конвулсивно се притисна към него. Майлс още веднъж погледна в шахтата и скочи.

Набраха ужасна инерция. Четири етажа пропадаха в почти пълна тишина — стомахът на Майлс се бе качил в гърлото му и стените се сливаха в пъстро петно — после макарата започна да вие от невероятната скорост. Ръцете на Марк започнаха да се изхлузват и Майлс го стисна за китката. След секунда спряха на сантиметър-два над дъното на шахтата дълбоко в недрата на синтбетонната планина. Тъпанчетата на Майлс изпукаха.

За изострените му сетива шумът от спускането им беше гръмовен, но в отвора над тях не се появиха сепнати лица, не се разнесоха изстрели. Двамата се скриха в малкото фоайе до вътрешния коридор на дигата. Майлс натисна бутона на макарата и я остави да се пренавие. Куката изтрака на пода и той потръпна.

— Натам — посочи надясно Марк. Затичаха един до друг по коридора. Постепенно силни вибрации започнаха да заглушават другите звуци. Помпената станция, която съвсем доскоро бръмчеше тихо, сега работеше с пълна мощност и повдигаше през скрити тръби водите на Темза до равнището на прилива. Следващата станция, по-рано мрачна и безмълвна, вече се готвеше да влезе в действие.