Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 136

— Ето го! — извика мъжът и стреля.

Майлс се хвърли в асансьора толкова бързо, че отскочи от задната стена. Лицето му се бе сгърчило от настроения на ниска мощност невроразрушителен лъч. Обувките на непознатия — осъзна го едва сега — бяха бараярски бойни кубинки.

— Куин! — отново извика той в комуникатора си.

На следващия етаж имаше коридор. Не се виждаше никой. Първите три врати, които провери, бяха заключени. Четвъртата водеше към ярко осветен офис, очевидно пуст. Докато го обикаляше, Майлс зърна в сенките под един от пултовете едва забележимо движение, наведе се и видя две жени в сини гащеризони на техници. Едната изпищя и закри очите си с ръце, другата го погледна предизвикателно.

Майлс се опита да се усмихне приятелски и каза:

— Здравейте.

— Кои сте вие? — попита втората жена.

— А, аз не съм с тях. Те са, хм… наемни убийци. — Точно описание, в крайна сметка. — Не се безпокойте, те не преследват вас. Повикахте ли полиция?

Тя безмълвно поклати глава.

— Предлагам ви незабавно да го направите. Хм… видяхте ли ме преди малко?

Жената кимна.

— Накъде тръгнах?

Тя ужасено се присви назад — очевидно го смяташе за луд. Майлс извинително разпери ръце и се втурна обратно към вратата.

— Повикайте полиция! — извика през рамо той. По коридора след него се понесе тихо пиукане на клавиши.

Марк го нямаше на този етаж. Някой беше изключил гравитационното поле на асансьора. Пред отвора му се бе спуснала автопреграда и червеното сияние на предупредителния индикатор изпълваше фоайето. Майлс предпазливо надзърна в шахтата и забеляза нечия глава на долното равнище. Успя да се отдръпне тъкмо навреме, за да избегне невроразрушителния лъч.

Цялата кула беше опасана от балкон. Майлс излезе през вратата откъм морето и погледна нагоре. Оставаше само още един етаж. С помощта на алпинистката макара лесно можеше да се покатери на горния балкон. Той сбърчи лице, извади устройството и още с първото хвърляне успя да закачи куката на перилата. И след кратко, но ужасяващо висене над дигата и кипящото море на четирийсет метра под него, се озова на последния етаж.

Безшумно се приближи до стъклената врата и погледна към коридора. Силуетът на приклекналия Марк се очертаваше на червения фон на асансьорния отвор. На пода лежеше — навярно в безсъзнание — мъж в гащеризон.

— Марк? — тихо извика той и се отдръпна. Клонингът се обърна и стреля със зашеметителя си към вратата. Майлс се притисна с гръб към стената. — Ако ми помогнеш, ще те измъкна оттук жив. Къде е Иван?

Това напомняне — че Марк все още има силен коз — оказа очакваното успокоително въздействие.

— Спаси ме и ще ти кажа къде е.

Майлс се усмихна в мрака.

— Добре. Идвам. — Той влезе в кулата и се приближи до двойника си, като спря само да потърси пулса на шията на неподвижния мъж. За щастие беше жив.

— Как ще ме измъкнеш? — попита Марк.

— Хм, малко е сложно — призна Майлс и напрегнато се заслуша. Някой се катереше по стълбичката в асансьорната шахта. — Скоро ще пристигне полицията. Бараярците ще си плюят на петите, за да не ги заловят в неприятен междупланетен инцидент, за който посланикът ще трябва да дава обяснения на местните власти. Сегашната им операция вече напълно е излязла извън контрол. Утре сутрин Дестанг живи ще ги одере.