Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 134

— Записът се предава на капитан Торн в разузнавателния отдел — разнесе се бодрият глас на Куин. — Да пратя ли ротата?

— Не още. — Той изправи глава и срещна гневния поглед на Гален. — Както казах, край на заговора. Хайде да обсъдим възможностите.

Марк стъписано отпусна оръжието.

— Възможностите ли? — изсъска старецът. — Огън!

— Но… — възбудено започна клонингът.

— От този момент ти си свободен човек — бързо заговори Майлс. — Той те е купил, обаче не те притежава. Но ако убиеш заради него, завинаги ще станеш негов. Завинаги.

„Не непременно“ — отговориха му безмълвно потрепналите устни на Галени.

— Трябва да убиеш враговете си — изръмжа Гален.

Марк отвори уста, за да възрази.

— Стреляй, по дяволите! — изкрещя старецът и посегна да грабне невроразрушителя.

Галени застана пред Майлс. Майлс бръкна във вътрешния си джоб за втория си зашеметител. Невроразрушителят изпращя. Майлс извади оръжието си прекалено късно. Капитан Галени ахна — „Той е мъртъв заради моята мудност, заради моята глупост“, — лицето му измъчено се сгърчи, устата му се отвори в безмълвен вик, Майлс изскочи иззад него и се прицели…

И видя как Гален пада на земята с болезнен стон.

— Убий враговете си — пребледнял като мъртвец, промълви Марк и когато Майлс пристъпи напред, отново вдигна невроразрушителя. — Не мърдай!

Нещо в краката на Майлс изсъска и той погледна надолу. Покрай кубинките му прошумоля морска пяна, изгуби инерция и се плъзна назад. Приливът се надигаше над перваза. Приливът…

— Къде е Иван? — стиснал зашеметителя, попита Майлс.

— Ако стреляш, никога няма да разбереш — отвърна Марк. Очите му нервно се местеха от Майлс към Галени, после към трупа на Гален в краката му и накрая към оръжието в собствената му ръка, сякаш всичко това даваше някакъв невероятно грешен резултат. Дишаше накъсано и уплашено. Галени стоеше абсолютно неподвижно, изправил глава и впил поглед в баща си, без да забелязва невроразрушителя.

— Добре — каза Майлс. — Ако ни помогнеш, ще ти помогнем и ние. Заведи ни при Иван.

Марк отстъпи към стената.

— Не ти вярвам.

— Къде ще избягаш? Не можеш да се върнеш при комарците. Преследва те бараярски ударен отряд, който има заповед да те убие. Не можеш да поискаш закрила от местните власти — ти току-що извърши убийство. Аз съм единственият ти шанс.

Клонингът погледна трупа, погледна невроразрушителя, погледна Майлс.

Съскането на морската пяна в краката им почти заглуши тихия звук от развиване на алпинистка макара. Майлс вдигна очи нагоре. Стиснала оръжие в едната си ръка, Куин се спускаше към тях като ястреб.

Марк отвори вратата и заднишком влезе вътре.

— Ти иди да търсиш Иван. Не е далеч. Освен това убиецът не съм аз, а ти! По оръжието на убийството са твоите отпечатъци! — Той захвърли невроразрушителя и затръшна вратата.

Майлс се хвърли след него, но закъсня — вратата вече беше заключена с механизъм, предназначен да устои на яростта на морето. Той изскърца със зъби.

— Да я взривя ли? — задъхано попита Куин.

— Мили Боже, не! — Позеленялата повърхност на стената показваше, че равнището на прилива достига на повече от два метра над вратата. — Може да удавим цял Лондон. Опитай се да я отвориш, без да я разбиваш. Капитан Галени! — Майлс се обърна. Комарецът не помръдваше. — В шок ли сте?