Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 133

— Но костите на краката ми са синтетични — озадачено отвърна клонингът.

Майлс се вцепени.

— Какво? Ти ми каза, че костите ти не се чупят…

Гален завъртя глава към Марк.

— Кога си му го казал?

— Костите ми не се чупят — увери клонингът Майлс. — Но тъй като твоите са синтетични, трябваше да сменят и моите. Иначе щяха да ме разкрият още при първото повърхностно медицинско сканиране.

— Но другите ти кости не са чупени като моите…

— Не, но това изисква много по-сериозен преглед. А след като елиминирам тримата, няма да има такава опасност. Ще проуча файловете ти…

— Тримата ли?

— Тримата от „Дендарии“, които знаят, че си Воркосиган.

— Твоята красива телохранителка и другите двама — злобно прибави Гален. — Съжалявам, че не я доведе. Сега ще трябва да я търсим.

На лицето на Марк за миг се изписа странно изражение. Старецът също го забеляза и свъси вежди.

— Въпреки това няма да успееш — каза Майлс. Гледаше клонинга право в очите. — „Дендарии“ са пет хиляди. Познавам стотици от тях по име. Сражавали сме се заедно. Известни са ми много неща за тях, които не знаят дори родните им майки. Това го няма във файловете. А те са ме виждали във всевъзможни извънредни ситуации. И даже да успееш за известно време да станеш адмирал Нейсмит, както преди искаше да станеш император, къде тогава ще е Марк? Може би той не желае да е космически наемник. Може би мечтае да стане… дизайнер на текстил. Или лекар…

— О — ахна клонингът и погледна недъгавото си тяло, — само не лекар…

— …холопрограмист, звезден пилот или инженер. Или да избяга някъде надалеч ей от този. — Майлс посочи с брадичка към Гален. За миг очите на Марк се изпълниха със страстен копнеж.

— Вярно е. — Гален подозрително погледна клонинга. — Ти трябва да минеш за опитен воин. А никога не си убивал.

Марк неспокойно запристъпва от крак на крак. Гласът на стареца омекна.

— Ако искаш да оцелееш, трябва да се научиш да убиваш.

— Не — възрази Майлс. — Повечето хора изживяват живота си, без да убият никого.

Невроразрушителят се насочи към него.

— Прекалено много говориш. — Гален за последен път погледна безмълвния си син, който предизвикателно вирна брадичка, после мъчително извърна очи. — Време е.

Старият бунтовник се обърна към клонинга.

— Вземи. — И му подаде оръжието. — Време е да завършиш обучението си. Застреляй ги и да вървим.

— Ами Иван? — тихо попита капитан Галени.

— Племенникът на Воркосиган ме интересува също толкова, колкото и синът му — отвърна Гален. — Могат да се спуснат в ада ръка за ръка. — Той отново се обърна към Марк. — Хайде!

Клонингът преглътна, стисна невроразрушителя с две ръце и зае стойка за стрелба.

— Но… ами кредитния чек?

— Няма никакъв кредитен чек. Не виждаш ли, че лъже, глупак такъв?

Майлс повдигна китка и отчетливо заговори в комуникатора:

— Ели, чу ли всичко това?