Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 126

На видеоплочата се появи мрачното лице на Дестанг.

— Адмирал Нейсмит — иронично каза той. — Сам ли сте?

— Съвсем сам, господин комодор.

Шефът на секторния щаб видимо се отпусна.

— Добре. Имам заповед за вас, лейтенант Воркосиган. Трябва да останете на борда на кораба си в орбита, докато лично не ви наредя нещо друго.

— Защо, господин комодор? — макар че се досещаше, попита Майлс.

— Заради собственото си спокойствие. Когато една съвсем обикновена предпазна мярка е в състояние да предотврати и най-малката вероятност за нещастен случай, ще е глупаво да не я взема. Разбирате ли ме?

— Напълно, господин комодор.

— Отлично. Това е всичко. Край на връзката. — Лицето на комодора изчезна.

Този път Майлс изруга на глас. „Предпазната мярка“ на Дестанг можеше да означава единствено, че хората му вече са стигнали до Марк — и че организират убийството му. Ужасно бързо. Дали все още имаше шанс…

Той си обу панталона, извади комуникатора от джоба си и го включи.

— Иване? — тихо попита Майлс. — Чуваш ли ме?

— Майлс, ти ли си? — отвърна му гласът на Галени.

— Капитан Галени? Намерих втория комуникатор… хм, сам ли сте?

— За момента. — Сухият тон на капитана показваше мнението му и за историята със забравения комуникатор, и за онези, които са я измислили.

— Защо ми отговаряте вие?

— Братовчед ти ми даде комуникатора преди да излезе по работа.

— Каква работа? — Дали Дестанг използваше Иван в издирването на Марк? И да остави комуникатора точно сега, когато можеше да го осведомява… страхлив идиот!

— Придружава съпругата на посланика на Световната ботаническа изложба в Лондонския университет. Тя я посещава всяка година.

Майлс леко повиши глас.

— И в такава кризисна обстановка сте пратили Иван на изложба на цветя, така ли?

— Не аз — отвърна Галени. — Комодор Дестанг. Според мен, той смяташе, че, хм, няма особена полза от него. Комодорът не е очарован от братовчед ти.

— Ами вие?

— Не е очарован и от мен.

— Не, искам да кажа какво правите? Участвате ли пряко в… текущата операция?

— Почти не.

— Аха. Това ме успокоява. Малко се страхувах, че някой може да го поиска от вас като доказателство за предаността ви или нещо подобно.

— Комодор Дестанг не е нито садист, нито глупак. — Галени замълча за миг. — Но е много предпазлив. Нареди ми да не напускам стаята си.

— Значи нямате достъп до операцията. И не можете да научите докъде са стигнали и кога възнамеряват да… да нанесат удар.

Гласът на капитана бе неутрален и нито предлагаше, нито отказваше помощ.

— Няма да е лесно.

— Хм. Той току-що нареди и на мен да не напускам кораба. Мисля, че са открили нещо.

Последва кратко мълчание. Накрая Галени въздъхна.

— Съжалявам… — Гласът му секна. — Безполезно е! Мъртвата ръка на миналото продължава да дърпа конците по галваничен рефлекс и ние, нещастните марионетки, танцуваме. В крайна сметка никой няма да спечели нищо — нито ние, нито той, нито Комар…

— Ако можехте да се свържете с баща си… — започна Майлс.

— Безполезно е. Той ще продължава да се съпротивлява докрай.