Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 128

— Зная. Шест минути означават радиус на претърсване, обхващащ няколко милиона души. Мисля, че трябва да изпълним условията му. Буквално. Прати въздушен патрул над дигата на Темза, подай маршрут за спускателната ми совалка и уреди да ме чака гравитокар, шофьор и войник от „Дендарии“. Кажи на Боун, че искам незабавно онзи кредитен чек. Предай на Куин, че ще я чакам на изходния люк, нека вземе със себе си два медицински скенера. И бъди готов. Искам да проверя нещо.

Той дълбоко си пое дъх и включи секретния комуникатор.

— Галени?

Тишина.

— Да?

— Още ли нямаш право да напускаш посолството?

— Да.

— Спешно ми трябва една информация. Къде всъщност е Иван?

— Доколкото зная, още е на…

— Провери. Бързо.

Последва продължително мълчание. Междувременно Майлс взе снаряжението си, откри лейтенант Боун и отиде при изходния люк. Куин вече го чакаше.

— Какво има? — попита тя.

— Открихме ги. Е, почти. Гален иска да се срещнем, но…

— Майлс? — най-после се разнесе гласът на Галени. Звучеше много напрегнато.

— Да?

— Преди десетина минути се обадил редникът, които шофирал колата на съпругата на посланика. Братовчед ти отишъл до тоалетната. Нямало го двайсет минути и шофьорът започнал да го търси. Изгубил още половин час — залата, в която се провежда изложбата, е огромна и тази вечер било пълно с народ — преди да ни докладва за случилото се. Ти откъде знаеше?

— Този стил на действие не ти ли напомня за някого?

Галени изруга.

— Ясно. Виж сега, не ме интересува как ще го направиш, но след петдесет минути те чакам в шести сектор на приливната дига на Темза. Вземи си поне зашеметител и е за предпочитане Дестанг да не научи, че излизаш. Имаме среща с баща ти и брат ми.

— Ако е хванал Иван…

— Нали трябва да изиграе някакъв коз. Имаме последен шанс да сложим край на историята по най-благоприятен за всички начин. Не твърдя, че шансът е голям, а само, че е последен. С мен ли си?

Кратко мълчание.

— Да.

— Ще се срещнем там.

Майлс прибра комуникатора и се обърна към Ели.

— Тръгваме.

Качиха се в совалката. Майлс за пръв път нямаше възражения срещу навика на Птармигън да изпълнява всички полети с бойна скорост.

ГЛАВА 14

От гравитокара приливната дига на Темза изглеждаше много по-внушителна, отколкото от совалката. Планината от синтбетон изчезваше в далечината и в двете посоки, осветена от пронизващите влажния мрак прожектори.

В разположените през един километър наблюдателни кули нямаше войници, а инженери и техници, които контролираха шлюзовете и помпените станции. Естествено, ако пробиеше стената, морето щеше да срине града до основи по-безмилостно от всякаква армия.

Но през тази лятна нощ морето беше спокойно, осеяно с пъстрите светлини на далечни кораби. На западния хоризонт се различаваше бледото сияние на европейските градове. От отсрещната страна на бялата дига нощта поглъщаше цялата мръсотия и порутени сгради на древния Лондон, оставяйки само илюзията за нещо вълшебно и безсмъртно.

Преди да се спуснат към полупразния паркинг зад дигата, Майлс притисна лице към прозрачния купол на гравитокара, за да получи цялостна представа за района. Сектор шест се намираше далеч от главните части на канала с техните огромни, денонощно оживени шлюзове. Тук имаше само малки помпени станции, почти пусти в този късен час. Това устройваше Майлс. Ако се наложеше да влязат в сражение, нямаше да има невинни жертви. По стената се издигаха скелета и стълби, черни геометрични мотиви по белия фон. От Гален и Марк нямаше и следа. От Иван също.