Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 124

Торн се усмихна.

— Паметно събитие.

— Но тук на сцената се появява Гален. Галактическата сила се отказа от намеренията си и аз реших, че съм се избавил от нещастното си минало. Но преди моето създаване в лабораторията били разработени още няколко клонинга, докато постигнат точно физическо копие. Смятах, че отдавна са мъртви, че са се избавили от тях. Но очевидно един от по-ранните, не толкова успешни клонинги е бил замразен. И кой знае как е попаднал в ръцете на Сер Гален. Единственият ми оцелял брат, Бел. — Майлс сви ръката си в юмрук. — Поробен от фанатик. Искам да го спася. — Той умолително разтвори длан. — Разбираш ли ме?

Торн премигна.

— Като ви познавам… да, струва ми се. За вас това е много важно, нали, господин адмирал?

— Изключително.

Капитанът се поизправи на стола си.

— В такъв случай ще направим всичко възможно.

— Благодаря ти. — Майлс се поколеба. — Раздай на водачите на патрули миниатюрни медицински скенери. Постоянно да ги носят със себе си. Както знаеш, преди година замениха костите на краката ми със синтетични. Неговите са нормални. Това е най-лесният начин да го разпознаят.

— Толкова ли много си приличате, господин адмирал?

— Очевидно изглеждаме абсолютно еднакви.

— Така е — потвърди Куин. — Виждала съм го.

— Хм… разбирам. Това поражда интересни възможности за объркване, господин адмирал. — Торн погледна Ели, която мрачно кимна.

— Е, надявам се, че медицинските скенери ще решат проблема. Добре, действай. Съобщи ми веднага щом откриете нещо.

— Слушам, господин адмирал.

Когато излязоха в коридора, Куин отбеляза:

— Хитро измислено, господин адмирал.

Майлс въздъхна.

— Трябваше по някакъв начин да предупредя „Дендарии“ за съществуването на Марк. Не можех да му позволя отново да се представя за адмирал Нейсмит.

— Марк ли? — учуди се Ели. — Кой е този Марк? Или да се досетя сама? Майлс Марк Втори?

— Лорд Марк Пиер Воркосиган — спокойно отвърна Майлс. Поне се надяваше, че изглежда спокоен. — Моят брат.

Ели се намръщи.

— А може би Иван има право, а, Майлс? Да не би онова копеленце да те е хипнотизирало?

— Не зная — бавно отвърна той. — Ако аз съм единственият, който вижда нещата така, може би.

Ели го погледна окуражително. Майлс се усмихна. Криво.

— В такъв случай навярно грешат всички други освен мен.

Тя изсумтя. Майлс отново стана сериозен.

— Наистина не зная. През тези седем години никога не съм използвал властта на адмирал Нейсмит за лични цели. Нямам желание да го правя и сега. Е, може би в крайна сметка няма да успеем да ги открием и това ще сложи край на проблема.

— Ще ти се — неодобрително измърмори Ели. — Щом не искаш да ги откриеш, просто престани да ги търсиш.

— Изкусителна логика.

— Тогава защо не се изкушиш? И какво възнамеряваш да правиш с тях, ако все пак ги заловиш?