Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 125

— Този въпрос — отвърна Майлс — не е чак толкова сложен. Искам да намеря Гален и клонинга преди да попаднат в ръцете на Дестанг и да ги разделя един от друг. После ще се погрижа комодорът да не ги открие, докато не пратя доклад на Бараяр. Накрая, ако гарантирам за него, мисля, че ще успея да накарам върховното командване да забрани убийството на клонинга, без да се налага пряко да се замесвам в случая.

— Ами Гален? — скептично попита Ели. — Няма начин да се откажат от екзекутирането му.

— Навярно имаш право. Гален е… проблем, който още не съм решил.

Майлс тръгна към каютата си. Корабната счетоводителката го настигна по пътя — и с искрена радост грабна кредитния чек за осемнайсет милиона марки.

— Спасени сме!

— Изплатете всичките ни дългове — каза той. — Включително заема, който гарантирахме с „Триумф“. Трябва да сме в състояние да потеглим незабавно, без флотът на Слънчевата система да се втурне по петите ни. А, да. Можете ли да издадете кредитен чек за дребна сума в непроследими галактически марки?

Очите й проблеснаха.

— Интересно предизвикателство, господин адмирал. Това свързано ли е със следващия ни договор?

— Въпросът е секретен, лейтенант — отвърна Майлс. — Не мога да го обсъждам дори с вас.

— Колкото и да е секретен — презрително изсумтя лейтенант Боун, — не можете да скриете нищо от счетоводството.

— Навярно трябва да слея разузнавателния и счетоводния отдел. Или не? — Ужасеното й изражение го накара да се усмихне. — Е, може би не.

— На кого трябва да бъде изплатен чекът?

— На приносителя.

Тя повдигна вежди.

— Много добре, господин адмирал. За колко?

Майлс се поколеба.

— Половин милион марки. Колкото и да е това в местни кредити.

— Половин милион марки — кисело отбеляза счетоводителката — не е дребна сума.

— Няма значение, стига парите да са в брой.

— Ще направя всичко възможно, господин адмирал.

След като тя си тръгна, Майлс се замисли. Намираше се в задънена улица. Не можеше да очаква, че Гален ще влезе във връзка с някого, освен ако не откриеше начин или причина да овладее положението или да нанесе изненадващ удар. Струваше му се гибелно да остави стареца да определя действията му и не искаше да чака със скръстени ръце. Не разполагаше с много време и може би щеше да е по-добре да го предизвика със заблуждаващ ход. Само че докато не откриеха Гален, не можеше да направи нищо.

Събуди се, погледна светещите в мрака цифри на стенния часовник и отново отпусна глава на възглавницата. Най-после се бе наспал добре. Ненаситното му тяло намекваше, че няма да е зле да поспи още малко, но комуникационният му пулт сигнализира и Майлс стана и отговори.

— Господин адмирал. — На видеоплочата се появи лицето на един от свързочниците. — Търсят ви от бараярското посолство в Лондон. Искат да разговарят с вас лично.

Не можеше да е Иван — братовчед му щеше да се свърже с него по секретния комуникатор.

— Прехвърлете разговора в каютата ми.

— Да го запиша ли?

— Хм, не.

Дали от щаба не бяха пристигнали нови заповеди за „Дендарии“? Майлс изруга наум. Ако ги принудеха да напуснат орбита преди разузнавателният отдел да е открил Гален и Марк…