Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 123

Двамата с Куин завариха Бел Торн да работи на секретния комуникационен пулт. Торн произхождаше от хермафродитното малцинство на колонията Бета, нещастни наследници на генетичен проект със съмнителни резултати. Повечето като него не напускаха спокойното си общество на толерантната Бета, ала капитан Торн достойно носеше сивата си униформа и военния си чин.

— Здрасти, Бел. — Майлс си придърпа един стол и го закачи за скобите. Торн го поздрави с приятелско отдаване на чест. — Покажи ми всичко, което сте записали от къщата на Гален, след като с Куин спасихме бараярския военен аташе и отидохме да го върнем в посолството. — Въпреки тази ревизирана версия на случилото се лицето на Ели остана напълно безизразно.

В продължение на половин час Торн превърташе записа на бързи обороти, после им показа разпокъсания разговор между свестилите се от зашеметяването комарски стражи. След това комуникационният пулт в къщата сигнализира и на видеоплочата се появи лицето на Гален, който нареди на стражите да докладват за изпълнението на задачата си. „Глупаци! — Мълчание. — Повече не се опитвайте да се свържете с мен!“ Край.

— Предполагам, че сте открили откъде се е обадил, нали — каза Майлс.

— От обществен пулт на спирка на метрото — отвърна Торн. — Когато пратихме хора там, потенциалният радиус на претърсване се беше разширил до стотина километра. Тоест цялата система на метрото.

— Ясно. Не се е върнал в къщата, така ли?

— Очевидно е изоставил всичко. Разбрах, че има дългогодишен опит в укриването от силите за сигурност.

— Огромен — въздъхна Майлс. — Ами двамата стражи?

— Все още бяха в къщата, когато пристигнаха момчетата от бараярското посолство. Между другото, бараярците платиха ли ни за тази малка услуга?

— Щедро.

— О, чудесно. Боях се, че първо ще поискат да им предадем и Ван дер Пул.

— Относно Ван дер Пул… тоест Гален — рече Майлс, — хм, вече не работим за бараярците по този случай. Те доведоха собствената си група за бързо действие от секторния щаб на Тау Кит.

Торн озадачено се намръщи.

— Но ние продължаваме да работим, нали?

— Засега. Но по-добре информирай хората ни на планетата. От този момент нататък да избягват всякакви контакти с бараярците.

Торн свъси вежди.

— Тогава за кого работим?

— За мен.

Капитанът се замисли.

— Не се ли замесвате прекалено, господин адмирал?

— Наистина — въздъхна Майлс. — Добре. Случаят придоби странен и неочакван личен аспект. Някога питал ли си се защо не споменавам за семейството си и изобщо за миналото си?

— Ами… мнозина от „Дендарии“ пазят миналото си в тайна.

— Аз съм клонинг, Бел.

Торн съчувствено го погледна.

— Някои от най-добрите ми приятели са клонинги.

— Създаден съм във военна лаборатория на галактическа сила, която няма да назовавам, с цел да ме подменят със сина на много влиятелен човек, заемащ ключово място в друга галактическа сила — лесно можеш да откриеш за кого става дума, убеден съм — но преди около седем години планът се промени. Аз избягах и създадох „Дендарии“ с, хм, налични материали.