Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 161

— „Рендолф енд Маршал“ — повтори баща му. — Не беше ли работила там и съпругата на д-р Лейн?

— Какво каза? — запита Нийл.

— Чу ме. Казах, че съпругата на Лейн е работила в „Рендолф енд Маршал“.

— Ето това не ми даваше мира! — възкликна Нийл. — Не разбираш ли? Лаям Пейн е свързан с всичко. Той притежава резиденцията. Сигурно е имал решаващата дума при назначаването на д-р Лейн. Дъг Хенсън също е работил в „Рендолф енд Маршал“, макар и само за кратко. Сега се е уговорил трансакциите му да минават през тяхната клирингова къща. Днес споменах, че Хенсън вероятно действа от друг офис, както и че е твърде глупав, за да е измислил сам плана за ограбването на онези жени. Той е бил само подставено лице. Явно някой друг планира нещата вместо него. Е, може би този някой е Лаям Мур Пейн.

— Нещо не е съвсем наред — възрази Робърт Стивънс. — Ако Пейн е собственикът на резиденцията, той би могъл да получи необходимата му финансова информация, без да намесва нито Хенсън, нито лелята на Хенсън, Джанис Нортън.

— Но е много по-безопасно да остане в сянка — изтъкна Нийл. — Така Хенсън става изкупителната жертва, ако нещо се обърка. Не разбираш ли, татко? Лора Арлингтън и Кора Гебарт са били в списъка на чакащите. Той не само е продавал апартаментите. Той е мамел и чакащите, когато не е имало свободни апартаменти.

— Явно е, че Бейтмън използва Пейн като отдушник на проблемите си — продължи Нийл. — Ако Бейтмън се е разстроил от това, че Маги е питала за инцидента в „Латъм Майнър“, не е ли вероятно той да го е споделил с Пейн?

— Може би. Но какво имаш предвид?

— Имам предвид, че този тип Пейн е ключът към всичко. Той тайно притежава „Латъм Майнър“. Жените там умират при уж най-обичайни обстоятелства, и все пак, като се замислиш колко са починали в последно време и вземеш предвид сходствата — всички са били доста самотни, без близки роднини, които да ги наглеждат — положението започва да изглежда подозрително. И кой ще спечели от смъртта им? „Латъм Майнър“, като продаде отново опразнените от тях апартаменти на следващия в списъка.

— Искаш да кажеш, че Лаям Пейн е убил всички тези жени? — попита Робърт Стивънс с невярващ глас.

— Не знам още — отвърна синът му. — Полицията подозира, че или д-р Лейн, или сестра Марки може да имат вина за смъртните случаи, но когато разговарях с мисис Бейнбридж, тя си направи труда специално да изтъкне, че д-р Лейн е „мил човек“, а Марки — добра медицинска сестра. Струва ми се, че тя знае какво говори. Умна е. Не, не знам кой е убил тези жени, но смятам, че Маги е стигнала до същия извод за смъртта им и е била твърде близко до истината, за да остане убиецът спокоен.

— Но каква е ролята на звънчетата във всичко това? А на Бейтмън? Не ми е ясно — възрази Робърт Стивънс.

— Звънчетата? Кой знае? Може би така убиецът следи бройката. Възможно е обаче, ако Маги е намерила тези звънчета на гробовете и след като е прочела некролозите на жените, да е започнала да разбира какво всъщност се е случило. Звънчетата може да са означавали, че тези жени са били убити. — Нийл направи пауза. — Що се отнася до Бейтмън, той ми се струва прекалено голям чудак, за да е в състояние да участва в нещо толкова добре обмислено като това. Не, мисля, че мистър Лаям Мур Пейн е нашият човек. Чу го като направи онова идиотско предположение, за да обясни изчезването на Маги. — Нийл изсумтя презрително. — Обзалагам се, че знае какво се е случило с Маги и просто се опитва да намали усърдието, с което я търсят.