Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 168
Мери Хигинс Кларк
Беше време да си тръгват. Щяха да карат един след друг до Ню Йорк.
— Ще се отбием да ви видим, когато дойдем пак през ноември — обеща Маги, докато се навеждаше да целуне Летиция Бейнбридж по бузата.
— Ще ви чакам с нетърпение — отвърна оживено мисис Бейнбридж и въздъхна. — Ти си толкова хубава, Маги, и толкова мила и умна. Ти си всичко, което една баба би могла да желае за внука си. — Погледна към Нийл. — Добре се грижи за нея.
— Той все пак ми спаси живота. — Маги се усмихна. — Заслужава няколко точки за това.
Петнадесет минути по-късно те бяха готови да потеглят за Ню Йорк. Багажът на Маги вече беше натоварен в паркираното на алеята комби. Къщата бе заключена. Тя остана известно време загледана в нея, припомняйки си онази вечер, само от преди две седмици, когато бе пристигнала.
— Ще е хубаво да идваме тук за ваканциите и през почивните дни, нали? — рече тя.
Нийл я прегърна.
— Сигурна ли си, че няма да е свързано с твърде много лоши спомени?
— Сигурна съм. — Вдиша дълбоко. — Не и ако си наоколо, за да ме изровиш, когато имам нужда от помощ.
Засмя се.
— Не прави толкова стресната физиономия. Черният хумор ми е помагал в някои много тежки моменти.
— Отсега нататък това ще ми е работата — отвърна Нийл, като й отвори вратата. — Сега запомни, не карай твърде бързо — предупреди я той. — Ще бъда плътно след теб.
— Говориш като баща ми — каза Маги. И бързо добави: — Но аз нямам нищо против това.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5849
__Издание:__
Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива
ИК „Албор“, София, 1996
Американска. Първо издание
Превод: Станислава Миланова
Редактор: Албена Попова
Художник на корицата: Златан Рангелов
Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“
ISBN 954-8272-46-6