Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 159

Нийл сграбчи Бейтмън за реверите.

— Млъкни — изкрещя той. — Знаеш дяволски добре, че Маги никога не е взимала тези неща. Където и да е намерила двете звънчета, те са били от огромно значение за нея. И ми отговори на следното: едни хлапета са видели катафалка, придружена от комбито на Маги да потеглят оттук около десет часа снощи. Кое от двете караше ти?

— Замълчи, Нийл — заповяда му Брауър.

Нийл видя изписалия се по лицето на шефа на полицията гняв и в същия момент Робърт Стивънс го дръпна настрани от Ърл Бейтмън.

Не ми пука, помисли си той. Не е време да се превземам с тоя лъжец.

— Искаш да кажеш моята катафалка? — попита Бейтмън. — Това е невъзможно. Тя е в гаража.

Още по-бързо, отколкото бе изкачил стълбите, Бейтмън се втурна надолу по тях и полетя право към гаража. Дръпна рязко вратата и влезе вътре, следван по петите от останалите мъже.

— Някой наистина я е използвал — възкликна той, надничайки през прозореца й. — Погледнете я. По килима има кал!

Нийл искаше да удуши мъжа, да го бие, докато не каже истината. Как бе принудил Маги да следва катафалката му? Или може би някой друг е карал колата й?

Лаям Пейн хвана братовчед си за ръката.

— Ърл, всичко ще се оправи. Ще дойда с теб в управлението. Ще се обадя на адвокат.

Нийл и баща му отказаха да си тръгнат. Останаха в чакалнята на полицейското управление. От време на време детектив Хагърти идваше при тях.

— Човекът се отказа от адвокат, отговаря на всичките ни въпроси. Твърди, че е бил в Провидънс снощи и може да го докаже с телефонните обаждания, които е направил от апартамента си вчера вечерта. На този етап просто не можем да го задържим.

— Но ние знаем, че е направил нещо на Маги — възрази Нийл. — Трябва да ни помогне да я открием.

Хагърти поклати глава.

— Той се тревожи повече за ковчега и калта в старата си катафалка, отколкото за мис Холоуей. Според него тя е довела някого, за да откраднат ковчега и звънчетата, някой, който е откарал ковчега с катафалката. Ключът е бил закачен на видно място на една кукичка в офиса. След няколко минути братовчед му ще го откара в музея, за да си вземе колата.

— Не можете да му позволите да си тръгне — възпротиви се Нийл.

— Не можем да не го пуснем да си тръгне — отвърна Хагърти.

Детективът се поколеба и после добави:

— Има нещо, което така или иначе ще се разчуе, а предполагам също, че ще ви заинтересува. Знаете, че се занимавахме и с обвиненията за нередности в „Латъм Майнър“ във връзка с предсмъртното писмо на онзи адвокат, който се самоуби. Докато бяхме в музея, шефът получи съобщение. Беше решил, че е от първостепенно значение да разбере кой всъщност е собственикът на „Латъм Майнър“. Ще познаете ли кой е той? Не някой друг, а братовчедът на Бейтмън, мистър Лаям Мур Пейн.

Хагърти се огледа предпазливо, сякаш се страхуваше Пейн да не се появи зад него.