Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 160

— Мисля, че той все още е вътре. Настоя да остане с братовчед си по време на разпита. Попитахме го дали е собственик на „Латъм“. Веднага призна. Казва, че е солидна инвестиция. Но очевидно не желае да се знае, че той е собственикът. Според него ако хората научели, щели да започнат да му се обаждат с оплаквания или с молби за услуги. Звучи правдоподобно, нали?

Беше почти осем часът, когато Робърт Стивънс се обърна към сина си.

— Хайде, Нийл, по-добре да се прибираме — подкани го той.

Колата им беше паркирана от другата страна на улицата, срещу полицейското управление. В мига, в който Стивънс завъртя стартера, телефонът иззвъня.

Беше Долорес Стивънс. Тя си беше тръгнала за вкъщи, когато те потеглиха към музея.

— Нещо ново за Маги? — попита нетърпеливо тя.

— Не, мамо. Предполагам, че скоро ще се приберем.

— Нийл, току-що ми се обади някоя си мисис Сара Къшинг. Каза, че майка й, мисис Бейнбридж, живее в „Латъм Майнър“ и че днес си разговарял с нея.

— Точно така. — Нийл усети как интересът му се събуди.

— Майката на мисис Къшинг си спомнила нещо, което според нея би могло да е важно и се обадила на дъщеря си, тя пък потърсила телефонния ни номер в указателя, опитвайки се да те издири. Мисис Бейнбридж казала, че Маги споменала нещо за някакво звънче, което открила на гроба на мащехата си. Попитала дали слагането на подобно звънче не било някакъв обичай. На мисис Бейнбридж току-що й хрумнало, че Маги може да е говорила за едно от викторианските звънчета на професор Бейтмън. Не съм сигурна какво означава всичко това, но исках веднага да ти го предам — рече тя. — До скоро виждане.

Нийл подробно предаде на баща си съобщеното от Долорес Стивънс.

— Как го тълкуваш? — попита Робърт Стивънс сина си, докато палеше колата.

— Изчакай малко, татко. Не потегляй още — отвърна развълнувано Нийл. — Как го тълкувам? Много ясно. Звънчетата, които намерихме в къщата на Маги, вероятно са взети от гроба на мащехата й и от нечий друг, сигурно на някоя жена от резиденцията. Иначе защо би задала този въпрос? Ако наистина снощи се е върнала в музея, което все още ми е трудно да повярвам, то е било, за да провери дали някои от звънчетата, които според думите на професор Бейтмън е трябвало да бъдат в кутията, не липсват.

— Ето ги и тях — измърмори Робърт Стивънс, когато Бейтмън и Пейн излязоха от полицейското управление. Проследиха как мъжете се качиха в ягуара на Пейн и няколко минути останаха в колата, разговаряйки оживено.

Дъждът беше спрял и пълната месечина озаряваше вече добре осветения район около управлението.

— Пейн трябва да е минал по доста кални пътища, когато е пристигал от Бостън днес — отбеляза Робърт Стивънс. — Погледни колелата и гумите. А и обувките му бяха в доста лошо състояние. Чу как Бейтмън му се развика по този повод. Изненадващо е също така, че той е собственикът на онзи дом за възрастни. Нещо в този човек не ми харесва. Маги сериозно ли се срещаше с него?

— Не мисля — отвърна мрачно Нийл. — Аз също не го харесвам, но явно преуспява. Онази резиденция струва цяло състояние. Проверих и операциите му с инвестиции. Сега притежава собствена фирма, а очевидно е бил достатъчно умен да отведе със себе си и някои от най-добрите клиенти на „Рендолф енд Маршал“.