Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 158

— Не, нямаме, професор Бейтмън — отвърна Брауър, — но имаме новини за други произведения на изкуството, които струва ни се, са ваша собственост.

— Това е нелепо. Нищо друго, освен катафалката не липсва — отвърна той. — Проверих. Интересува ме ковчегът. Нямате представа какви планове имах за него. Изложбата на открито, за която ви споменах. Ковчегът щеше да бъде част от най-важната експозиция там. Дори съм поръчал изкуствени коне с черни пера, а ми изработват и копие на каретите, които викторианците са използвали при погребенията. Ще бъде зашеметяваща гледка.

— Ърл, успокой се — намеси се внимателно Лаям Пейн. Обърна се към Брауър. — Шефе, има ли нещо ново относно Маги Холоуей?

— Не, за съжаление няма — каза му Брауър.

— Помислихте ли върху предположението ми, че Маги може просто да е искала да избяга от ужасните емоции на изминалите седмица и половина?

Нийл погледна презрително Лаям.

— Вие изобщо не познавате Маги — промърмори той. — Тя не се опитва да избяга от проблемите. Тя тръгва към тях с главата напред.

Брауър пренебрегна и двамата мъже и заговори на Бейтмън.

— Професоре, засега само се опитваме да изясним някои факти. Не сте длъжен да отговаряте на въпросите ни. Разбирате ли ме?

— Защо да не отговарям на въпросите ви? Нямам какво да крия.

— Добре. Доколкото знам, всички звънчета, които сте поръчали за лекцията си за погребенията през викторианската епоха, са прибрани в склада. Така ли е?

Гневът ясно пролича в изражението на Ърл Бейтмън.

— Няма да позволя отново да ме връщате към онзи инцидент в „Латъм Майнър“ — отвърна остро той. — Казах ви го.

— Разбрах. Но ще отговорите ли на въпроса ми, ако обичате?

— Да. Прибрах звънчетата в склада. Да.

Брауър кимна на Хагърти и той отвори кутията за обувки.

— Професоре, мистър Стивънс намери тези звънчета в дома на Маги Холоуей. Приличат ли на онези, които вие притежавате?

Бейтмън пребледня. Вдигна едно от звънчетата и го оглежда една минута.

— Тази жена е крадла! — избухна той. — Сигурно снощи се е върнала тук и ги е задигнала.

Скочи, затича по коридора и нагоре по стълбите, а останалите го последваха. На третия етаж отвори със замах вратата на склада и бързо отиде до един рафт на дясната стена. Протегна се нагоре, хвана една кутия, затисната между две други, и я измъкна.

— Твърде е лека. Вече ми е ясно — измърмори той, — че някои от тях липсват. — Зарови из предпазните обвивки, докато не си изясни съдържанието на кашона.

Обърна се към застаналите зад него петима мъже с почервеняло лице и блеснали очи.

— Тук са само пет от тях — проплака той. — Седем липсват! Онази жена трябва да ги е откраднала. Нищо чудно, че вчера непрекъснато ме подпитваше за тях.

Нийл поклати слисано глава. Този човек е луд, заключи наум той. Наистина вярва в онова, което казва.

— Професор Бейтмън, трябва да ви помоля да дойдете с мен в полицейското управление — рече Брауър официално. — Длъжен съм да ви информирам, че сте заподозрян за изчезването на Маги Холоуей. Имате право да не говорите…

— Няма какво да ми четете правата — извика Ърл Бейтмън. — Маги Холоуей се е промъкнала тук, откраднала ми е звънчетата, — а може би дори и ковчега — и вие обвинявате мен! Смехотворно! Мисля, че трябва да търсите човека, който й е помогнал. Не може да го е направила сама.