Читать «Подземието на смъртта» онлайн - страница 61

Върху първия яздеше красив младеж, с горд поглед, облечен като манджурски капитан. На другите два яздеха двама татари с пушки и дълги саби.

Командирът на гвардията заповяда на въоръжената група да насочи оръжие срещу тях.

— Долу пушките! — извика младежът заплашително.

— Кой сте вие? — попита офицерът.

— Синът на мандарина. Къде е баща ми?

— Умира.

Младежът скочи на земята.

— Кой го уби? — попита побледнял.

— Един християнин.

Уанг се спусна бързо към слугите, които държаха мандарина. Силно вълнение промени лицето му, но нито дума за отмъщение не излезе от устата му.

— Татко — каза, като задушаваше хълцането си. — Татко, виж ме!.

Мандаринът чу тези думи и отвори отново очи, замъглени от смъртта. Те блеснаха за миг и лека руменина покри бледите му страни.

— Уанг… — промълви той. — Прости ми …убих …ми …сио…нера…

— Кого? — попита младежът развълнувано.

— Твоя…

— Отец Георги!

— Да, отец… Геор…ги…

— Нещастнико! Какво си направил! — извика Уанг, като се разхълца.

— Прости ми, сине… Още те обичах…

— Прощавам ти, татко.

— Евро…пейците…спаси ги…не искам да умрат…

— Какви европейци?

— Там…там… — пошушна мандаринът, като вдигна с последни усилия ръка и посочи към стълбата.

Уанг скочи на крака. Едва сега забеляза двамата италианци и китайците, натрупани на площадката, за да бъдат убити на куп.

— Никой да не ги пипа! — извика той, като се обърна към войниците. — Освободете ги веднага!

— Господине, те са християни — каза офицерът.

— Освободете ги! — повтори Уанг с глас, който не търпеше възражение. — Аз заповядвам тук!

Наведе се отново към баща си: мандаринът бе вече издъхнал.

Младежът склопи очите му и тихо прошепна:

— Господ го е повикал!

Стана и като видя трупа на мисионера, коленичи и простена:

— Печален ден! Съдбата ми отне и двамата!

ЕПИЛОГ

Един час след тези събития господин Мускардо, Енрико и Сенг напуснаха вилата на мандарина, придружени от Уанг и двама татари.

Младежът, след като разпореди да приготвят величествено погребение на мисионера и на баща си, се зае да изведе на сигурно място приятелите си.

Пекин се заливаше в кръв, а разюзданите боксерски тълпи, все още ненаситени, се скитаха из града и преследваха всички християни.

Повече от пет хиляди християни бяха избити по най-варварски начин само в китайските квартали.

Като свършиха с християните, бунтовниците се заеха с всички онези, които можеха да имат някакви връзки с европейците, унищожавайки ги масово по домовете им, без да пощадят нито пол, нито възраст.

И не само в Пекин ставаше това. По всички провинции избиваха християните и мъчеха жестоко монасите и мисионерите, преди да ги убият.

Целият Китай, от изток до запад, от север до юг, беше в пламъци.

Ползвайки се с името на баща си, Уанг успя въпреки всичко това да изведе приятелите си извън татарския град, където бяха вече започнали кланета на противниците на новия император, и веднага ги отправи към кулата Юнгти, където членовете на „Жълтият кръст“ се бяха вече върнали. Но братът на Хан го нямаше.