Читать «Подземието на смъртта» онлайн - страница 62

След като уби мандарина, за да отмъсти за клането в Минг, той бе изчезнал безследно. Вероятно при бягството си бе срещнал боксерски орди и бе убит както толкова други.

Уанг държа другарите си няколко дни в кулата, тъй като се боеше от бунтовническите банди, които още обсаждаха английската легация и подлагаха кварталите на огън и сеч, като оставяха след себе си купища развалини; една тъмна нощ ги отведе незабелязано до Императорския канал, където ги очакваше рибарска джонка, принадлежаща на християни.

— В Пекин ли ще се върнете? — попита господин Мускардо доблестния младеж.

— Обещах на баща си да ви спася и няма да ви напусна, докато не ви видя сред европейските войски.

Джонката успя да слезе безопасно на петнадесет мили от Тиеншин. Там европейците се видяха принудени да изоставят джонката, за да не бъдат хванати от бунтовниците.

По това време още се надяваха да спасят легациите, които обаче изчезваха една след друга.

Огромни орди бунтовници и хиляди войници се бяха струпали в града с множество топове и отблъскваха победоносно незначителните, макар и храбри, европейски колони.

Подкрепленията, които се изпратиха по-късно от европейските народи и от Япония, имаха само частични успехи, за които скъпо заплатиха.

Намирайки се в невъзможност да продължи този път, Уанг отведе двамата италианци в едно свое имение, което се намираше по на север и избегна благополучно кръвожадните орди.

Там останаха до края на юли, когато европейските и японски войски с последно усилие разпръснаха императорските и бунтовнически войски. После качи двамата италианци на една джонка, която слизаше по Пей-хо, и ги отведе благополучно до Таку.

— Ето вашето знаме — каза Храбрият младеж, като им посочи флага на един военен кораб. — Моята мисия свърши. Ще простите ли сега на баща ми?

— Прощаваме му.

— Вие сте благородни — отговори младият капитан с насълзени очи. — благодаря ви заради баща ми.

— Прощаваме и на Сум — каза бившият стрелец. — Като го видите, кажете му да се разкае за престъпленията си.

— Благодаря ви заради него. А сега вървете, върнете се в родината си и си спомняйте понякога за мен и отец Георги, който спи вечен сън до този, който го уби.

— Мълчи, Уанг — каза господин Мускардо, като едва задържаше сълзите си.

— Сбогом, приятели! Връщам се в Пекин с прощалните ви думи на уста!

— Ще се видим ли някога? — попита Енрико.

— Може би, ако смъртта ме пожали — отговори младежът натъжено.

— Ти отиваш да я търсиш, Уанг, познавам по очите ти — каза господин Мускардо.

— Длъжен съм да изкупя и аз престъпленията, които се извършиха в страната ми.

— По какъв начин?

— Като се притека на помощ на християните и загина с тях. Сбогом, бъдете щастливи!

Няколко мига след това господин Мускардо, Енрико и Сенг се качиха на шалупата, която трябваше да ги отведе до борда на италианския кораб, за да потеглят към родината.

info

Информация за текста

Emilio Salgari

Il sotterraneo della morte, 1901

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 4 февруари 2006 г.