Читать «Подземието на смъртта» онлайн - страница 58

Тази сцена бе толкова зловеща, че дори жестокият бандит се нажали.

— Умрял е — прошепна той.

— Да — отговори мандаринът глухо. — Ако Уанг узнае, че съм убил човека, който го е покръстил, би ме намразил.

— И какво от това?

— Обичам сина си! — възкликна мандаринът.

— Мислех, че го търсите, за да го убиете.

— Да, така смятах. Исках да го накажа за това, че напусна бащината си религия заради европейската, но сега…

— А какво ще направим с пленниците? Ще ги убием ли?

— Когато узная от брата на мисионера къде се крие синът ми. А сега прави каквото знаеш. Остави ми само двамата европейци.

— Жестоко ще ги поизмъча — каза бандитът с ехидна усмивка. След това се обърна към пленниците и завика:

— Пинг Чао ви заповядва да се предадете! Обградени

— Пинг Чао!… — извика отвътре стрелецът с нечовешки глас. — Да дойде подлецът! Искам да му изтръгна сърцето!

— Ако не те превари!

— Не се боим от смъртта! Хванете ни, ако можете!

— Опитай се да ни хванеш! — извика водачът на „Жълтият кръст“с револвер в ръка.

— Ще го направя, ако не се предадете.

— Засега не!… — извика гигантът.

Докато бандитът, скрит в тъмнината, продължаваше да заплашва, водачът на „Жълтият кръст“ се бе приближил полека до стената и като бе видял силуета му, се бе прицелил и гръмна.

Бандитът ревна от болка.

Куршумът бе попаднал в ръката му и я бе раздробил.

— Избийте тия кучета! — викна той.

После избяга в коридора, последван от слугата, който на свой ред бе пребледнял от страх.

При виковете му дотичаха веднага мандаринът и бандитите, които пазеха при вратата. Превързаха ръката му, а той даде някои заповеди.

— Полека… искам агонията им да бъде дълга. Спуснете фенери през решетката, за да мога да гледам. Ще ми платят за ръката и после ще се разделят с главите си.

— Ако европеецът умре, преди да съм узнал къде е Уанг, ще ти съдера кожата — предупреди го мандаринът.

— Бъдете спокоен, господине. Неговата ще съдера.

XXI. ОТМЪЩЕНИЕТО НА ГИГАНТА

Жестокото намерение, породено в зверската фантазия на бандита, бе приведено веднага в изпълнение. Целта бе да принудят пленниците да се предадат, без да излагат манджурските войници на кърваво стълкновение, което не знаеха как ще свърши.

Забелязвайки, че подземието образуваше огромен басейн, непропусклив поради циментираните стени, той намисли да подложи нещастниците на бавно удавяне.

Дълъг гумен маркуч, разклонен в четири водоскока и със силна струя бе домъкнат в коридора и прекаран през решетката на прозореца. Спуснаха два фенера, за да се вижда по-добре агонията на удавниците. Бе заповядано да се пусне водата.

Голяма струя заля подземието и запълзя към дупката.

Отвътре пленниците скочиха на крака, като вдигнаха трупа на мисионера и загледаха ужасени и изненадани струята, която неспирно течеше.

— Татко, какво правят? — попита Бнрико.

— Готвят се да ни издавят — отговори господин Мускардо с тъжен глас.

— Господине — каза водачът на „Жълтият кръст“. — Отиваме срещу смъртта.