Читать «Подземието на смъртта» онлайн - страница 57

Водачът на бандитите, останал на разположение на мандарина, се беше настанил в малък павилион, откъдето винаги можеше да бъде готов за заповедите на господаря. Като го видя да пристига бежешком, си помисли, че се е случило нещо важно, и скочи на крака.

— Имам нужда от силата и съветите ти — каза Пинг Чао развълнуван. — Заплашват ме. Кажи какво да правя.

— Да отидеш веднага вкъщи и да отрежеш главата на мисионера, ако още е жив.

— А ако той наистина знае къде се намира Уанг? — попита мандаринът с безпокойство.

— Досега щеше да каже. Ще се задоволим с главата на капитана.

— Добре. Тръгваме за вкъщи! — каза мандаринът. Бандитът изсвири остро с помощта на тръстика.

Миг след това шестима бандити, които се бяха разположили сред една горичка, за да се полюбуват на вечерната прохлада и да изпушат по зрънце опиум, се представиха на мандарина.

— Вземете оръжията си и вървете след мен! — заповяда той. Последваха го въоръжени.

Тъкмо се готвеха да напуснат, когато манджурски пост застана пред тях:

— Господине, бунтовническите водачи от южните провинции, които чакахте, трябва вече да са стигнали до дома ви.

— Бунтовническите водачи! — възкликна мандаринът. — Аз никого не съм чакал.

— Изпратени са от капитан Сум. Имаха пропуск от него.

— И отидоха към моя дом?

— Казаха, че ги чакате.

— Страхувам се за вас, господине — каза водачът на бандитите. Тези прословути водачи са членове на тайното общество.

— Ще стигнем ли навреме? — питаше се Пинг Чао, като се обръщаше към водача на бандитите, който изглеждаше доста стреснат.

— Ще ги изненадаме — отговаряше той. — Дванадесетте души не могат да се съпротивляват на цяла рота манджурци.

Членовете на „Жълтият кръст“ забелязаха навреме неприятеля. Като изпразниха револверите си, те бързо избягаха към коридора, който водеше към подземието, и затвориха здраво след себе си тежката дървена врата.

Войниците заобиколиха къщата, за да не може никой да избяга, и пазеха вратата на подземието.

— Ако ги намеря, живи ще ги одера! — извика мандаринът.

— Още не сме хванали дванадесетте тигри — каза бандитът.

— Мисля, че не са се погрижили да вземат със себе си храна — отвърна мандаринът. — Като държа тези демони два дена затворени, ще им доставя удоволствието да видят смъртта на мисионера.

— Какъв адски дух! — възкликна бандитът възхитен. — Аз не бих могъл да измисля толкова жестоко наказание, господине.

— И все пак, още не зная къде се намира моят син — каза мандаринът с мрачен глас. — Ако бях сигурен, че мисионерът е умрял, щях да принудя дванадесетте обесници да се предадат.

— Няма да се оставят да ги хванем така лесно.

— Може да се намери средство за това.

— Имам едно такова и то със сигурен успех — каза бандитът, като потърка челото си. — Ще трябва обаче по-напред да се уверим, че мисионерът е загинал.

— Можем да проверим. Има прозорец, който гледа към подземието, покрит с дебела решетка.

Погледнаха през прозореца. Това, което видяха, бе потресаващо. На слаба светлина се виждаше бездушният труп на мисионера. Над него господин Мускардо и Енрико се обливаха в сълзи. Китайците, коленичили наоколо, шепнеха молитви.