Читать «Подземието на смъртта» онлайн - страница 5

— Влезте — каза, като се отдръпна настрана. — Водачите на „Синята лилия“ са пред вас.

Почака, докато мандаринът и неговият приятел отминат, и процеди през зъби на себе си: „Винаги ще мога да предупредя отец Георги и неговия брат и да осуетя вашите намерения.“

II. ВОДАЧЪТ НА „СИНЯТА ЛИЛИЯ“

Китай бе наистина страна на тайните общества. Всички китайски тайни общества имаха една и съща цел — да прогонят от страната си европейците и преди всичко да спрат разпространението на християнството.

От цели векове вече съществуваше обществото на „Синята лилия“, което бе измежду най-могъщите.

Често пъти членовете на тези общества създаваха работа дори и на правителството, като предизвикваха упорити въстания, потушавани много жестоко.

В последно време по-голямата част от тези общества се съединиха в мощно движение, членовете на което се нарекоха „боксери“, което ще рече хора с железен юмрук.

За водач на това сдружение, което си поставяше за задача да прогони всички бели от Китай и да избие до един християните, беше поставен един учител, фанатизиран последовател на старите монголски религии, доста начетен и също така храбър.

От началото на май тази внушителна войска, събрана от средните области на огромната империя, бе започнала своя поход напред с ясното намерение да стигне под стените на Пекин, да изгони всички европейци, намиращи се в града, и да ужаси старата китайска императрица.

Когато мандаринът и приятелят му влязоха в огромната подземна зала, се озоваха пред двадесетина мъже в доста лошо облекло, под което бяха натъпкали ками и пистолети.

Един от тях, който, изглежда, председателствуваше събранието, беше внушителен старец с живи очи и дълги мустаци, с ъглести очертания на лицето и опашка, достигаща до петите му.

При влизането на мандарина и манджуреца той благоволи само да ги погледне, без да отговори на поздрава.

— Аз съм този, когото чакаш — каза мандаринът.

— Храбър ли си? — попита старецът, без да го погледне.

— Изпитай ме!

— После ще те изпитаме. Мандарин ли си?

— Да. И съветник на империята.

— Какво казват за нас тези, които управляват в Пекин?

— Казват, че сте истински защитници на вярата.

— Е! — каза старецът със злорада усмивка. — А защо тогава заповядват от време на време да се обезглавяват боксерите, заловени от императорските войски?

— За да удовлетворят енергичните протести на европейските сили — каза мандаринът.

— Ще видим тогава какво ще прави императорското правителство, когато избием всички бели, които са се настанили по нашата земя! — каза старият водач, изпълнен с гняв.

Той вдигна ръка и даде знак.

Двама души скочиха и уловиха мандарина, преди, изненадан от внезапното действие, да бе помислил за някаква съпротива.

— Какво искате от мен? — попита той, извивайки безпокойно глава към стария водач на „Синята лилия“.

— Да опитаме на врата ти дали сабите ни са достатъчно остри, за да можем да обезглавим съветниците на империята — отговори старият боксер със спокоен глас.

Пинг Чао беше силно пребледнял, но се постара да не издаде ужаса, който го бе обхванал. Може би това бе изпитание, с което водачът искаше да се увери в храбростта му.