Читать «Подземието на смъртта» онлайн - страница 3

— А знаеш ли къде се намира сега?

— Търся го дълго време … напразно.

— И вече си изгубил надежда?

— Ще попитам този, който го подлъга със своята религия — каза мандаринът. — Ще го накълцам на парчета, ще го мъча до последната му капка кръв, само да узная къде е.

— Мисля, че той живее в Минг.

— Да, Сум, в Минг.

— Утре няма да остане нищо от това село и този отец ще бъде в ръцете ни.

— Обещаваш ли, Сум?

— Да, Пинг Чао.

— Но там християните са много. — А боксерите са хиляди повече.

— Ти ми подаряваш живота, Сум.

— А ти ще ни подариш властта.

— Далече ли е срещата?

— Не — отвърна Сум. — След половин час ще стигнем развалините на Киангхи. Да пришпорим конете и да бъдем нащрек.

— Християните може да са забелязали присъствието на боксерите и да са отгатнали нашите намерения.

Мандаринът се отдаде на мислите си и като че не забелязваше дори манджуреца, който яздеше до него.

— Тази тишина никак не ми харесва — каза Сум. — Къде са се скрили боксерите? Ятата им трябваше вече да са се разположили по бреговете на Императорския канал.

Така мислеше той, когато видя две човешки сенки да изскачат от един храсталак и да се спускат към пътеката. Скоро заповеднически глас попита:

— Кой е там?

— Пази се, Пинг Чао — каза манджурецът като измъкна изпод седлото си револвер.

Мандаринът, прекъснал внезапно мислите си в този тревожен миг, повдигна глава.

— Боксерите ли са? — запита той.

— Навярно християни — отговори Сум.

— Кой е там? — повтори един от ония двамата, като насочи пушката си срещу конниците. — Отговорете или ще стрелям.

— По-напред ти ми кажи кой си — каза Сум, готов също да стреля. — Ние не се боим от нищо.

— Боксерите не се боят даже от императрицата — каза онзи с пушката.

— Тогава сме другари!

— Паролата?

— „Синя лилия“.

— Мястото за срещата?

— Развалините на Киангхи.

— Сега вече можете да минете. Вие сте хората от Пекин. Мандаринът и приятелят му подкараха отново в галоп, като минаха между двамата боксери.

— Каква бдителност! — каза мандаринът, като се отдалечиха малко.

— Ще изненадаме вълците в леговищата им — отвърна Сум. — Боях се, че бунтовниците още не са стигнали бреговете на Императорския канал и че твоето отмъщение трябваше да се отложи.

— Навярно е стигнал само авангардът.

— И останалите не са далече и когато водачът даде заповед за клането, всички европейци, които се намират в Пекин и Тиеншин, ще бъдат избити.

Двамата конници изкачиха каменния бент и продължиха по него на изток, минавайки под зелената арка, която образуваха двойните редици огромни лаври.

Колкото повече напредваха, присъствието на бунтовниците ставаше все по-очевидно. От време на време сред засЯтите с памук поля се раздвижваха групи от човешки сенки, които веднага изчезваха; светещи точки се появяваха внезапно и също така внезапно изчезваха.

Никой не се показваше близо до бента и никой не заставаше отпред да безпокои двамата конници.

Те преминаха в галоп около половин час, после изоставиха бента и се отправиха към едно малко блато, на брега на което се издигаше масивна, безформена постройка, с няколко кули на различна височина и доста порутени куполи.