Читать «Огненият орден» онлайн - страница 9

„Може би моят скъп наставник има в кабинета си няколко скелета… — Кейтен стисна юмруци. — Макар че ако се съди по последните събития, там трябва да има цяло гробище!“

Действие 1

— Боли!

— Спокойно, почти свършвам.

Чез сплете още една Въздушна ножица и, изплезил език от усърдие, продължи работата си по моята прическа. Не трябваше да се съгласявам на такава опасна операция… Моите някога доста изгорели коси бяха пораснали и вече влизаха в очите ми. Само дето по пътя към фризьора ме срещна Чез и категорично заяви, че няма да позволи на някакъв си пограничен некадърник да обезобрази приятеля му. Подозирам, че просто не искаше да повери такава отговорна работа на някой непознат…

— Хей, вече половин час ме подстригваш. Колко още ще продължаваш? — попитах нетърпеливо. — Обяд е, гладен съм.

— По-добре не мърдай, че да не ти отрежа ухото случайно — саркастично предупреди Чез. — Ще трябва друидите да ти го лепят.

В последно време той се стараеше всичко да прави с помощта на магията. Да практикува един вид. Храната затопляше с Огнен стълб, гонеше птиците от своите ненагледни дръвчета као с Огнени топки, а сега и мен придума да ме подстригва. За ножица Чез използваше две средно големи въздушни остриета, за по-големи нямаше сили, а отрязаните кичури изгаряше още преди да докоснат земята. Моят неспокоен приятел определено се забавляваше, но аз се чувствах малко неудобно. Ами ако изведнъж вземе, че пропусне и вместо падащите към пода кичури запали косата на главата ми?

Входната врата се хлопна и няколко секунди по-късно в закритата част на голямата зала в Прокълнатата къща влетя Алиса.

— Хей, какво правите тук? Имаме…

Тя замръзна от учудване, забелязвайки мърдащите кичури на главата ми. Чез извършваше всички операции, седнал на три метра от мен.

— Не виждаш ли, подстригвам го — с гордост обясни рижият ми приятел.

— А-а… — проточи вампирката. — Е, ние имаме за това добре отработена схема.

Пред нея се появи неголяма Огнена топка.

— Хайде, отдръпни се, сега ще му направим модна прическа.

Светкавично поставих пред себе си Универсална стена:

— Не!

В залата се втурна запъхтения Даркин:

— Хей, ако не побързаме, можем отново да изтървем тези гадини!

Внимателно погледнах към Чез, боейки се да мръдна глава и да остана без ухо: