Читать «Огненият орден» онлайн - страница 10

— Свърши ли?

— Добре, мисля, че се получи добре — реши той, скептично гледайки многострадалната ми глава. — Вече може да напляскаме някой по врата.

Моят приятел наистина беше ядосан и имаше основателна причина за това, както и всички ние. Работата беше в това, че през последните няколко дни в града се беше появила група нисши вампири, представяща се за един от нашите Патрули. Използвали фалшиви медальони, изнудвали жителите на Крайдол за пари и обирали магазините под претекст, че са дошли да търсят плъхове-мутанти. Дейността на мошениците значително подкопаваше спечеленото с толкова труд доверие на местните към нас.

Тъй като цялата ни компания изведнъж се беше разединила, със залавянето на крадците се зае Даркин с „активната“ подкрепа на местната стража. За съжаление, отношенията му с офицер Девлин, които и досега не бяха особено топли, преминаха на етап пълно игнориране съществуването на другия. Това, разбира се, засегна отношенията между нисшите вампири и стражата, така че изобщо не можеше и дума да става за съвместна работа. Нашата петорка имаше не по-малки проблеми. Невил се самоизмъчваше, като нито за миг не изпускаше от поглед Мелисия, използвайки за претекст своето възстановяване, и никой не смееше да го откъсва от това жизненоважно занимание. Наив на свой ред наглеждаше по-големия си брат и естествено постоянно киснеше в квартала на друидите. Алиса координираше работата на Патрулите и се опитваше да изглади отношенията с нисшите вампири, Чез вече трети ден беше не на себе си в очакване на пътуването до Златния град. А аз…

— Този път ще направя всичко, за да не се изплъзнат — недоволно каза Алиса. — Целият квартал вече е обграден от наши Патрули.

В последно време вампирката беше започнала да проявява неподозирани организаторски способности. За съжаление тя така се увлече в работата с нисшите вампири, че пропусна хайката за самозвания Патрул, организирана от Даркин. Именно затова, както искрено вярваше Алиса, крадците бяха успели да се изплъзнат. Смъмряйки нисшия вампир едва ли не като малко дете, вампирката обеща да му покаже „как се ловят дребни мошеници“, и сега беше настроена изключително сериозно. Не завиждах на самозвания патрул, страхувах се дори да си представя какво се кани да им направи Алиса. Разбира се, ако преди това до тях не се добере оскърбеният в чувствата си Даркин. Все пак в едно нещо Алиса беше права, когато упрекваше новоизлюпения капитан на Огнения Патрул в некомпетентност. Той познаваше по физиономия всички нисши вампири в града, а до този момент не беше успял да идентифицира нито един от крадците.

— Главното е по-бързо да приключим с това — за всеки случай напомни Чез. — Довечера трябва да отпътуваме за Лита.

Едва го каза и се усмихна размечтано, мигновено забравяйки за всички наши проблеми. Още от първия ни ден тук моят червенокос приятел мечтаеше за връщане в столицата и среща с Натали Митис — поредната дама на сърцето му. Впрочем този път нещата явно бяха сериозни — никога не бях го виждал толкова увлечен по някое момиче. Още по-фанатично се държеше Невил. Честно казано, аз се страхувах да оставя Викерс-старши без надзор и да тръгна за столицата, защото с този начин на мислене той във всеки един момент можеше да призове на дуел дошлия от Древната гора друид, когото явно го свързваха някакви чувства с Мелисия. За Невил двубой с друида би завършил плачевно, дори ако не беше загубил способностите си към Занаята — бях сигурен, че многовековния друид-воин без никакви проблеми ще попилее цялата ни петорка. За съжаление не можех да се откажа от пътуването до Лита, защото ми предстоеше сериозен разговор с Майстор Ревел — човекът, отговарящ за сигурността на Академията. Като се има в предвид, че дори членовете на Общото събрание се страхуваха от него, не можех да очаквам нищо добро от срещата с плешивия Майстор. И работата изобщо не беше свързана с експериментите ми с кактусите, а заради контактите ми с „Децата на дракона“ и забранената магия. На фона на тези сериозни теми загубата на справочника със заклинания вече не изглеждаше кой знае какво нарушение, но всеки път, гледайки ровещите се в справочниците си приятели, коремът ми се свиваше в очакване на наказанието.