Читать «Огненият орден» онлайн - страница 7

— Ще видим — уклончиво отговори Ромиус.

— Добре — остана доволен Майсторът. — Между другото, вие така и не ни казахте какво да правим със заловения в Крайдол Майстор?

Кейтен затаи дъх.

— Разбира се, убийте го — рязко отговори Ромиус, при което Кейтен подскочи от изненада. — Не разбирам защо изобщо го държите. От пленника ползи никакви, само проблеми.

Кейтен не можеше да повярва на ушите си. Сякаш някой друг говореше с гласа на учителя, посветил толкова много години в обучение на опърничавия ученик Кей Рейден. Сякаш изобщо ги е нямало онези безкрайни часове в залите за медитация и практика…

— И вземете да почистите тук…

Двамата Майстори заедно с Ромиус пресякоха залата и потънаха в един от тунелите.

Кейтен много искаше да чуе продължението на разговора, но да остава тук ставаше твърде опасно. Скоро похитителите щяха да забележат бягството му и в този момент за него щеше да е по-добре да бъде далеч оттук. С вземането на това решение той внимателно се измъкна от укритието си и на пръсти тръгна към изхода… или по-скоро към най-приличащия на изход тунел.

„Не може да бъде, кой би си помислил? — ядосано разсъждаваше Кейтен, пристъпвайки внимателно по отрупалите пода отломки. — Наистина ли Ромиус е предател? Или това е поредната интрига на Академията и той специално е дошъл тук, за да ме освободи? Нищо чудно, че дирята на заклинанието ме доведе именно в тази зала. От друга страна, неизвестният спасител може да иска да ми покаже предателството на наставника. Нищо не разбирам…“

Чувстваше, че трябва да разплете всичко. Остана по-лесната част — да се измъкне от тези тунели, без да привлича много внимание, и да отиде в Академията.

С избора на тунел Кейтен все пак сгреши — след стотина крачки пред него отново се изпречиха канализационните тръби. Да се връща вече беше прекалено късно, така че той се остави в ръцете на съдбата и на хората, проектирали този подземен лабиринт. Разбира се, би могъл да използва няколко заклинания, за да се измъкне, но не искаше да го прави толкова близо до леговището на „Децата на Дракона“. Веднага щяха да го засекат и да стане ясно, че е успял да открие унищожената лаборатория и е видял твърде много.

„Трябва да побързам — трескаво мислеше Кейтен, крачейки бързо по тунела. — За мой късмет магическият фон на канализационните тръби ще обърка всяко търсещо заклинание, но винаги има риск да се сблъскам лице в лице с някой от конспираторите. В края на краищата си нямам и понятие колко от тях обикалят по тези тунели. Може и половината Академия вече да се е присъединила към «Децата на Дракона», а аз да не знам.“

Той толкова се беше замислил, че загуби всяка предпазливост и се опомни чак когато кракът му настъпи нещо меко и влажно. Поглеждайки надолу, той с изненада видя група петна. Очевидно съществата изобщо не се притесняваха, че някой стъпва по тях. Просто тихо изтичаха покрай краката му и продължаваха по своите си тайнствени дела.

„Може би все пак е добре да взема едно със себе си? — изведнъж си помисли Майсторът. — Ами ако представляват интерес за науката?“