Читать «Огненият орден» онлайн - страница 11

— Е, тогава направо тръгвайте към телепорта — сви рамене Алиса. — И без вас с лекота ще се справим с шепата нисши.

— Да бе! — възмути се Чез. — И да пропуснем такава веселба?!

Излязохме от Прокълнатата къща и бързо закрачихме към Златния квартал на Крайдол. Тук живееха най-богатите хора на града — и естествено най-желаните мишени за крадците.

— По-добре да се подсигурим — казах аз, стараейки се да не поглеждам към Алиса. — Да се опитаме да ги хванем тихо, без да привличаме вниманието на хората. Сама каза, че ще бъде добре планирана операция. Без жертви, излишен шум и визуални ефекти.

Изобщо не ми се искаше в суматохата да разрушим нечии къщи и после да ни затрупат с искове за обезщетения. И до ден днешен бягах от онзи търговец, чийто склад унищожихме по време на лова на плъхове. Ромиус обеща да помогне за придвижването на молбата ми в Икономическия отдел на Академията, но отговор все още не бях получил. Между другото, чичо се държа много странно, когато му разказахме за всички наши приключения в Крайдол. Изобщо не се заинтересува от Съществото, макар да бях убеден, че нашата информация е много важна. Напротив, след като изслуша всичко за Съществото и изчезването на Кейтен, той набързо си събра багажа и се отправи обратно към столицата, сякаш не бяхме казали нищо особено. На туй отгоре не ми даде никаква възможност да останем сами, за да обсъдим личните ми проблеми. Целият разговор се сведе до това, че чичо заповяда на мен и Чез да се явим след пет дни на отчет пред началника на Службата за сигурност в Академията. Е, и обеща да поговори с Икономическия отдел.

Отговор така и не идваше, затова пък досадния търговец всеки ден идваше при мен, за да допълва списъка с все нови и нови изгорели в огъня стоки. От неговите думи излизаше, че в този мухлясал склад са били складирани едва ли не половината от съкровищата на Империята заедно с хранителните запаси за Крайдол за век напред.