Читать «Огненият орден» онлайн - страница 55

— Добре, дракон да го вземе. По-добре кажи с какво го удари така? От нападателя не е останало почти нищо. Дори стените от драгор са разтопени… за пореден път.

О, не. Ако кажа, че съм ползвал артефакт на нисшите вампири, ще възникнат доста неудобни въпроси.

— Не помня — излъгах аз. — От страх го ударих с всичко, което можех. Откакто чичо ми отблокира моите способности, те значително се увеличиха…

Пръстите ми напипаха пръстена на ръката ми, но артефактът не реагира на допира. Добре, важното е, че все още е тук.

— Закари, ние ще проведем щателно разследване на този инцидент — увери ме Майстор Ревел. — Засега ще те помоля да не говориш за това, което се е случило.

— Добре — съгласих се аз. — Но искам да попитам…

И тогава пред очите ми притъмня.

— … твърде много…

— … пренапрежение…

Шумът в ушите не ми позволяваше да чуя за какво говореха Майсторите и ми подейства неочаквано успокояващо. Потопих се в него и по някое време загубих съзнание…

* * *

Събудих се съвършено друг човек. Този човек не страдаше от болки и гадене и съзнанието му не се опитваше на всеки пет минути да изчезва в небитието. Какво друго мога да кажа, освен че се чувствах напълно здрав!

— О, събуди се! — чух дразнещо веселия глас на Чез. — Как си?

— Нормално — отговорих колебливо, опитвайки се да усетя някакъв дискомфорт. Изправих се на лакът, завъртях глава, извих гръб и вече по-уверено добавих: — Даже много добре!

Ако не броя, че едва не ме убиха на територията на Академията, разбира се. Качеството на работа на Службата за сигурност определено не ме устройваше. Би трябвало съвсем коректно да намекна за това на Майстор Ревел.

— Как се подреди така? Оставих те само за няколко часа и ти веднага се сби, потрошавайки за пореден път стаята си. Кой те нападна?

— По мое мнение един от „Децата на дракона“ — отвърнах колебливо. — Но кой го знае. Нападна ме без причина, ей така, само каза, че преча на някого…

В стаята надникна друид.

— Събуди ли се? — той се приближи и протегна ръце над мен, а след това внимателно ме погледна в очите. — Главата не те ли боли?

— Не, и се чувствам прекрасно. Според мен дори по-добре, отколкото преди нападението.

Друидът кимна и продължи да ме изследва. Разбрах го по лекото изтръпване по цялото тяло.

— Колко време ви трябва, за да премахнете изцяло белега? — попита Чез.

Белег?! „О, да, в лицето ми попадна Ледена игла“ — спомних си и докоснах лицето си, но почувствах само превръзката. Интересно дали е само драскотина или Белег с главно Б? Казват, че белезите красят мъжа — ето, на Даркин белегът му подхожда, дори му придаваше по-мъжествен вид. Въпреки че при нашето лечение само за няколко часа от раната не остава и следа.

— Не мога да премахна този белег — поклати глава друидът.

— Защо?! — облещих се аз.

— Той и така не е кой знае какъв красавец — леко нервно каза Чез, — че сега и с белег на половината лице да ходи.

Половината лице?

— Ще ви помоля да напуснете стаята, трябва да обсъдя нещо с пациента — тихо, но много убедително каза друидът.