Читать «Огненият орден» онлайн - страница 53

— Между другото, изненадан съм, че ви изпращат във форт Скол. Разбира се, това е обичайна практика, но само за третокурсници… — той замълча за известно време. — Но пък вас ви обучават по нова програма. Преди основният курс по бойни заклинания стартираше едва от втората година, а сега започвате с него. Но както и да е, бъдете много внимателни, границата с Шатер е наистина опасно място.

Много ме успокои.

— Надявам се, че докато стигнете там, аз ще успея да се присъединя към вас. Но за всеки случай запомни — най-лошо е да попаднеш в отряда по почистването. Те получават най-мръсната и опасна работа, а и сержанта им е отвратителен. Навремето попаднах при него и проклинах целия свят.

— Ценна информация — въздъхнах аз. — И благодаря за това.

Ние си поприказвахме още малко за това и онова, след което Кейтен си тръгна, оставяйки ме разстроен да премислям чутото.

Ромиус ръководи „Децата на дракона“? Това е лудост! А дори да е истина, защо, например, се опитва да открадне Фонтана на съдбата, когато така или иначе има пълен достъп до него? Достатъчно е да ни представи тези „Деца на Дракона“ като изследователи от Академията, и номерът ще мине.

Не знам колко време прекарах, лежейки в леглото с поглед, впит в тавана. Може и малко да съм задрямал, но тихо почукване по вратата ме върна в реалността.

„Сигурно Кейтен е забравил да ми каже нещо“ — помислих си аз и извиках:

— Отворено е!

Лежейки по гръб, аз отлично виждах вратата. Ето защо, вяло отбелязвайки, че гостът все пак не е Кейтен, аз се надигнах на лакът и попитах:

— Кого търсите?

— Теб — добродушно се усмихна момчето с ливрея на отличник и с все същата усмивка метна към мен няколко Ледени копия.

Като по чудо успях да издигна защита, явно практиката беше изострила рефлексите ми. Късмет беше и че успях да се претърколя от леглото — защитата забави смъртоносните ледени снаряди само за части от секундата.

Отговорих с Огнена топка… която изчезна още с появяването си.

Следващия удар ме настигна дори преди да успея да сплета друга защита. Снежният вятър ме блъсна право в стената и буквално ме залепи за камъка. Когато снегът престана да ме бие в лицето осъзнах, че не мога да мръдна — ледът беше сковал ръцете и краката ми.

— Спри! — извиках аз, преди нападателят да направи следващото си заклинание. — Защо го правиш?

Мислите ми се носеха с невероятна скорост — трябваше да го забавя, датчикът за магии в стаята със сигурност вече е сработил. О, не! Кейтен го изключи, когато постави Завесата на мълчанието!

— Пречиш ни — кратко каза мъжът и хвърли Ледена игла в лицето ми.

С всички сили дръпнах главата си и успях малко да я изместя. Иглата се плъзна по бузата ми, карайки ме да изкреща от болка.

Дракон да го изтърбуши! Сега вече ще ме убие!

Стиснах юмруци и изведнъж почувствах парене на пръста на дясната си ръка. Трофейният пръстен, който взехме от „свободните“, явно намекваше, че не би имал нищо против да се намеси в боя. Почти губейки съзнание, аз вложих в него цялата си вътрешна енергия, всичкия си гняв и отчаяние.

Виолетовото избухване погълна всичко и аз загубих съзнание, но само за миг. Е, поне на мен така ми се стри…