Читать «Огненият орден» онлайн - страница 56

Чез без никакви спорове излезе от стаята, оставяйки ме сам с лекаря. Такова примирение не беше характерно за моя риж приятел, но очевидно друидът умееше да убеждава. И, разбира се, аз се досещах какво точно иска да обсъди с мен. Докторът не можеше да не забележи моята болест…

— Били сте иницииран от Висш вампир? — със съвсем небрежен тон попита друидът.

— Да — потвърдих неохотно.

— Така си и мислех. Всеки нормален човек бих излекувал много по-бързо, а и от белега нямаше следа да остане, но не и при вас.

— Защо не? — по инерция попитах аз и веднага съжалих за въпроса.

— Вие вече не сте човек — безизразно отговори друидът. — Промяната е отишла твърде далеч. Все още е обратима, но тялото и енергията са се променили дотолкова, че лечението е много затруднено. Кога ви ухапаха?

— Преди почти седмица.

— Странно, симптомите са такива, сякаш е минал не повече от един ден. Това при условие, че за средностатистическия човек са необходими два дни за пълно превръщане. Някой е работил много усилено над вас, за да успее толкова да забави процеса на промяна. Вероятно някой Висш вампир?

— Да — кимнах аз.

Какво пък, съвсем логично, нали Велхеор обеща да спре процеса на трансформация! Но защо този друид казва, че промяната е отишла твърде далеч и времето е много малко! Разбира се, възможно е той малко да преувеличава, както обикновено правят лекарите, но… Велхеор каза, че времето е достатъчно и може да не бързаме.

— А вие… вие не можете ли да ми помогнете?

Дракон да ме одере! Друидите със сигурност би трябвало да имат някакви средства против вампиризъм, те ако нямат, кой ще има. От друга страна, ако съществуваше нещо такова, те отдавна биха го споделили.

— Съжалявам, но дори понякога да наричат вампиризма заболяване, то не е такова — по безизразното лице и тон на друида никога не бих предположил, че съжалява за нещо. — Вампирът, който е забавил процеса на промяна на вашето тяло, е направил много повече, отколкото бих могъл да направя аз или който й да е друг друид. Все пак кой друг, ако не Висш вампир, би бил най-наясно по този въпрос. Остава ви да се възползвате от тази отсрочка и да се постараете да прекъснете връзката с иницииралия ви вампир.

— И единственият начин да прекъсна тази връзка е като го убия? — уточних аз.

— Точно така.

Умеят друидите да скриват прости неща в сложни формулировки.

— Ти не си човек до такава степен, че да мога напълно да излекувам раните ти, но не си и вампир дотолкова, че белегът сам да изчезне — продължи друидът, методично отстранявайки бинтовете от лицето ми. — Така че засега ще трябва да походиш с тази красота…

— Ще го преживея — въздъхнах аз. — Това не е най-сериозният ми проблем.

Белег някакъв си, голяма работа, аз скоро човек няма да бъда, не ми е до красота.

— Между другото, проблемът със слънчевата светлина започна ли да те тормози? — неочаквано попита друидът.

— Малко — признах аз, — но се търпи.

— Ще ти дам крем, разработен е специално за нисшите вампири, защитава от вредното въздействие на слънчевите лъчи. Ще има само слабо парене, все едно си получил леко слънчево изгаряне.