Читать «Огненият орден» онлайн - страница 52

— Съмнявам се — поклати глава Кейтен. — След бягството успях да подслушам един разговор на „Децата на дракона“… Ромиус беше там и веднага се виждаше, че е важна клечка при тях.

— Сигурен ли си?!

Не можех да повярвам, че чичо ми може да бъде част от всичко това. Макар да знаеше изненадващо много за забранената магия, възможно ли беше? Не, не вярвах!

— Сигурен съм в това, което видях и чух. — Кейтен се намръщи. — Не знам кой друг още е свързан с тях, така че за момента ще запазя информацията за себе си. А ти имай в предвид, че с Ромиус трябва да бъдеш много внимателен… — той въздъхна и изведнъж се усмихна: — Така, а какво стана при вас? Разказвай.

И аз разказах. За лова за Съществото, унищожаването на ходещите трупове и плъховете, за травмата на Невил. Е, за дневника на лудия Майстор и за ухапването от вампира предпочетох да премълча. Затова пък подробно се спрях на новите способности на нисшите вампири и нападението над полицейското управление, защото много исках да чуя съвет от Кейтен как да действаме нататък. Говорейки за всички събития вече за трети път, аз без проблем се вместих в рамките на половин час — ето какво значи опита.

— Тоест сега търсите място, където биха могат да се крият? — попита той след моя разказ.

— Да — потвърдих аз. — Даркин и Девлин вече обикалят из целия град. Вярно, силно се съмнявам, че ще открият нещо. Нашите противници явно добре умеят да се крият. И изобщо не разбирам как толкова бързо успяват да се появяват и изчезват в различни райони на града.

— Знаеш ли — усмихна се на себе си Кейтен. — Мисля, че знам къде трябва да ги търсите. Опитайте с канализацията. Няма да намерите по-подходящо място.

Той беше прав! Как не се сетих по-рано?!

— Ето виждаш ли колко ни липсваш — казах аз. — Няма ли да дойдеш с нас в Крайдол?

— Не — потвърди той моето предположение. — За съжаление, все още не мога. Твърде много работа имам в Академията. Трябва да разбера кой стои зад всичко случващо се. Пък и вие, както виждам, се справяте много добре и без координатор.

— Стараем се. Жалко, че скоро ще се наложи да напуснем Крайдол — въздъхнах аз. — Чу ли, канят се да ни пращат на някакви военни маневри?

— Не, не съм. В момента крия завръщането си, защото не знам на кого мога да се доверя и на кого — не. Дори Майстор Ревел не знае, че съм се върнал.

Уау! Според мен изобщо не е толкова просто да се вмъкнеш незабелязан в Академията. Ако изобщо беше възможно. Сигурно на Кейтен му се е наложило сериозно да се изпоти, за да го направи.

— Така, значи ще трябва да си мълча за нашата среща? — попитах разочаровано.

Исках да зарадвам приятелите си…

— Всичко е наред — предаде се Кейтен. — Можеш спокойно да кажеш на екипа. Молбата ми е да не изпращате никакви отчети към Академията, трябва ми още малко време, за да събера информация. След два дни ще има Общо събрание, надявам се дотогава всичко да се изясни и да изкарам на светло всички предатели.

В крайна сметка ще кажа на приятелите си, че Кейтен е жив. Тайни си имах предостатъчно.