Читать «Огненият орден» онлайн - страница 51

Излизайки малко по-късно от кабинета на Шинс, аз мислено завидях на рижия си приятел — последните няколко часа той се гушка с приятелката си, докато аз давах отчет за нашите действия и се наслушах на неособено приятните коментари на шефа на Службата за сигурност на Академията. От друга страна, Чез също заслужаваше съчувствие — той още не знаеше, но следващата му среща с Натали нямаше да бъде толкова скоро.

Да се връщам у дома изобщо не ми се искаше, така че реших да почина в стаята си. Отивайки на нужния етаж, бързо се промуших между две неголеми компании „огнени“ и с леко притеснение отворих вратата на стаята си. За голямо мое облекчение нямаше никакви следи от кактуси, както и дупки в тавана. По време на моето отсъствие бяха ремонтирали и почистили всичко.

След като огледах добре стаята и се уверих, че няма и следа от моя не особено успешен опит, аз рухнах на леглото, затворих очи и се отпуснах. Най-накрая почивка! Дали да не подремна няколко часа преди да поема обратно?

Едва затворих очи и на вратата тихо се почука.

— Влез! — извиках аз, вече ме мързеше да стана и да отворя.

Дори от леглото не ми се надигаше, така че просто се обърнах на една страна, за да видя кой влиза, но веднага скочих на крака:

— Кейтен!

Ето кого най-малко очаквах да видя тук.

— Привет — кратко поздрави Кейтен.

— Как се озова тук? Ние вече те отписахме! Току-що бях при Майстор Ревел и той ме уверяваше, че отдавна си мъртъв!

— Не съм толкова лесен за убиване — Кейтен погледна към вратата, сякаш се страхуваше, че го преследват, после тихо я затвори и тръгна из стаята, правейки някакви манипулации с енергията. — Успях да избягам.

След това покри част от стаята със сложен защитен купол — аз успях да зърна няколко проблясъка, и въздъхна с облекчение:

— Вече може да говорим спокойно Завесата на мълчанието ще ни защити от любопитни уши.

Нашият наставник изглеждаше доста слаб, а и говореше някак нервно и рязко. Кой знае какво са му правили, докато е бил в плен…

— Какво стана с теб, след като се телепортирахте от Прокълнатата къща? Как успя да избягаш?

— Телепортирахме се в пещера някъде в околностите на Крайдол. Преди да успея да направя каквото й да е, бях вързан и приспан. Събудих се в каменна килия, както после се изясни, някъде под Лита. Останах затворен там до вчера и сигурно там щях да си остана, ако не беше дошла помощ отвън. Някой ми помогна да се измъкна и аз все още не знам кой ли може да е. А при вас как се развиха нещата в Крайдол? Какво стана след изчезването ми? Намерихте ли убиеца?

— Не знаеш ли? — бях изненадан. — Такава каша стана там, просто ужас. Странно, че Ромиус не ти е казал.

Лицето на Кейтен се промени:

— Още не съм се срещал с него. И не съм сигурен дали искам…

— Какво говориш? — зяпнах аз. — Той сигурно се притеснява.