Читать «Огненият орден» онлайн - страница 50

„Приключена — това е добре“ — помислих със задоволство и изведнъж осъзнах накъде бие той. Че нашата практика свършва?!

— Ще се върнем в Академията?!

— Ще продължите да се обучавате — поправи ме Майстор Ревел. — Но не в Академията, а на друго място.

Окончателно се обърках и просто мълчаливо се втренчих в него.

— Давам ви две седмици, за да запознаете големите ученици с обстановката и да оправите всички проблеми в Крайдол. След това отивате във Форт Скол и ще продължите обучението си в бойни условия.

— В бойни условия?!

О, на глас ли го казах?!

— Точно така. Сблъсъците с отрядите Шатерски шпиони е чудесна възможност да тествате бойните си умения. Точно там е най-подходящото място да се научите как се води битка в строй.

Уау, нищо подобно не бях чувал. Майстори, крачещи в строй — това е нещо ново. Може би ще ни дадат и брони? Е, не като на стражите, разбира се, а нещо по-специално.

— Значи разполагаме само с две седмици…

— Да. След това вашата четворка…

— Четворка ли?!

— Разбира се. Невил Викерс загуби способностите си и ако не се възстанови до две седмици, ще остане да работи в Крайдол до пълното им възстановяване.

„Значи петорката ни ще се разпадне? — тъжно помислих аз. — От друга страна, Невил само ще се радва да остане в Крайдол с Мелисия. А ние… явно ще се наложи известно време да тренираме без него.“

— Освен това, във Форт Скол има изследователски отдел, занимаващ се с изучаването на забранената магия. При пристигането си трябва да се присъединиш към тях в качеството си на младши сътрудник.

Покорно сведох глава.

— Добре…

„… добре, че поне опитен образец не ме нарече“ — продължих фразата за себе си.

— Между другото, вече може да не се притесняваш от „Децата на дракона“, това тайно общество прекрати съществуването си. Ние разкрихме и заловихме практически всички участници.

— Наистина ли? — изненадах се аз. — А как е Кейтен? Нали го бяха хванали…

Майсторът сви рамене.

— Кейтен така и не беше намерен. Има много голяма вероятност никога да не го намерим…

— О, не…

Гърлото ми пресъхна така, сякаш не бях пил няколко дни.

— Съжалявам — с напълно неутрален тон продължи той. — Настъпиха трудни времена, всички сме изложени на сериозен риск и вървим по ръба.

„Лесно му е да говори така — седи си в Академията, документи прехвърля“ — ядосано си помислих аз. Нима Кейтен наистина е мъртъв?! Не, не можех да го повярвам… Та той е гениален Майстор, нали успя да създаде автомага — изкуствения магически интелект. Толкова умен човек непременно ще измисли нещо и ще избяга от плен.

— Мисля, че обсъдихме всичко — Майстор Ревел премести папката с моите документи. — Мога само да ви пожелая късмет. Мисля, че ще се справите.

Да, при Кейтен вече се получи…

— Благодаря.

Да вървя да ходя по ръба…

Сбогувайки се с Майстор Ревел, аз отново надникнах при Шинс. Чез вече беше успял да изчезне на среща с Натали, така че аз се наканих да кажа довиждане и да тръгвам, но Шинс ме задържа. По-точно деканът ме сграбчи с две ръце и ме засипа с въпроси за новия вид магия. Оказа се, че едва днес до него са достигнали подробности за битката ни с нисшите вампири и Майсторът гореше от нетърпение да научи подробности.