Читать «Огненият орден» онлайн - страница 45

Моята Универсална стена реагира, като изстреля по Ленс няколко десетки копия. Той охотно ги посрещна с щита си, но някои от острите образувания все пак стигнаха до него и го нараниха. Изглежда просто защитата му не издържа на обединената енергия от разрушената ми Универсална стена и неговото заклинание.

В същото време Чез и Ейнджъл продължаваха да си разменят заклинания. Това продължи до момента, когато за себе си напомни зарилата се в земята Огнена топка. В самия разгар на боя тя изскочи от земята и удари Ейнджъл… малко под гърба.

Ейнджъл подскочи, хвана с две ръце пострадалата част от тялото си и започна да подскача наляво-надясно, виейки от болка. Изглежда вече не му беше до двубоя.

Не оставих приятеля си да чака и използвах няколко Въздушни юмрука, за да смажа набързо Ленс, без да го убия.

— Слабаци — констатира Чез, приближавайки се към мен. — Отпуснали са се тук в столицата. Махай купола, нека отива да се лекува, че знае ли човек…

Махнах Индивидуалния купол и замръзнах от изненада. Около нас се беше събрала огромна тълпа, пред която стоеше кордон на стражи. Кога успя да се събере толкова много народ?

— Е… — сръга ме с лакът в ребрата Чез. — Сигурен ли си, че не си объркал нещо с купола? Например да си проектирал изображение не на външната повърхност, а на вътрешната?

— Всички да останат по местата си! — извика един от стражите. — Вие сте арестувани за неразрешено използване на бойни магии!

Обкръжилите ни стражи държаха в ръцете си не обичайните мечове, а малки златни жезли, и аз без „пелена“ усетих заплахата, която се излъчваше от тях.

— Предлагам да се предадем — прошепна Чез.

— Съгласен — отговорих аз и демонстративно вдигнах ръце над главата си. — Предаваме се!

Интуитивно се досещах, че стражите трябва да имат някакви варианти за противодействие на магията. Освен това бях чул, че градската стража е оборудвана с множество бойни артефакти, позволяващи им да се справят практически с всеки противник. Привлеклите вниманието ми жезли бяха от тази категория. Остана само да се чудя, че и Чез стигна до тази проста мисъл.

Преди да успеем да кажем каквото и да е, извиха ръцете ни зад гърба и стегнаха китките с нещо стоманено. Въпреки пищенето на Ейнджъл по повод смъртоносната му рана, с него и Ленс направиха същото.

Уплашената Натали изтича до стража, водещ Чез, и нервно попита:

— Къде ги водите?

— В затвора. След това ще ги предадем на Академията, те се занимават със своите.

В затвора?! Едва не се препънах от изненада. Просто страхотно… Ето това е — триумфално завръщане у дома след геройска практика.

— Знаете ли кой е чичо ми? — чух зад гърба си гласа на Ейнджъл. — Той всички ви ще вкара в затвора!

— Законът е еднакъв за всички — безизразно отговори стражът. — Така че мълчи и върви.

— А законът не предвижда ли оказване на първа помощ? — плахо попита Ленс. — Все пак приятелят ми наистина пострада…