Читать «Огненият орден» онлайн - страница 44

— Хей! — Стори сложи ръка на рамото на Ейнджъл. — На нас ни е строго забранено да организираме дуели!

— Не ме интересува!

Чез ми намигна.

— Ей, неудачници — обърна се той към „водните“. — Можем да създадем Индивидуален купол, който да ни скрие от очите на минувачите с помощта на изкривяване на пространството.

Разбира се, Чез, Невил и аз съвсем наскоро обсъждахме възможността за създаване на купол на невидимостта. В тази връзка в справочника намерихме два възможни варианта — изкривяване на светлината и създаване на изображения по повърхността на купола, които да са максимално близки до окръжаващата среда. При изкривяване на светлината куполът се превръщаше в светеща със всички цветове на дъгата повърхност, а създадените изображения… Определено никой от нас нямаше талант на художник.

Очевидно Чез беше решил да поуплаши малко „водните“. Трябва да призная, че се получи — момчетата наистина изглеждаха доста разтревожени. За съжаление, тяхното настроение щеше да се подобри веднага след като се опозорим и не успеем да създадем нищо работещо. По-точно не ние, а аз…

Свихме зад ъгъла на сградата, така че да не привличаме излишно внимание.

— Предлагам бой двама срещу двама — Ейнджъл се престори, че не е чул думите за невидимия Индивидуален купол. — Аз и Ленс срещу вас двамата, за да бъде всичко честно.

— Ако искаш боят да е честен, тогава по-добре се бийте и тримата — самодоволно се усмихна Чез.

Докато те си разменяха остроумия, аз методично наплитах Индивидуалния купол, използвайки нашите разработки за невидимост. Всъщност ние никога не бяхме тествали това заклинание, измислено на едно от теоретичните занятия.

Огледах се наоколо, за да се уверя, че няма нежелани зрители, и заявих на всички, че съм готов да създам купола.

Стори и Натали отстъпиха няколко крачки, за да ни дадат повече пространство. Съсредоточих се и създадох Индивидуален купол, използвайки измислените от Чез сплитания на въздуха за пречупване на светлината. За съжаление не можех да проверя доколко сме невидими, така че ми оставаше да се надявам, че никой от нас не е сгрешил в изчисленията.

И така, накрая се оказахме стоящи един срещу друг под напълно прозрачен купол. Тоест на теория ние виждахме всичко, което се случва извън купола, а отвън не можеха да ни видят. Което, в крайна сметка, си беше плюс — не биваше Натали да гледа как ние с Чез бием брат й.

— Готови ли сте да си го получите? — с тънка усмивка попита Чез, подхвърляйки Огнена топка в ръцете си.

— Майната ти! — ядно отвърна Ейнджъл и веднага метна няколко Ледени копия към моя приятел.

Чез се прикри с Въздушен щит, остави настрана малката Огнена топка и създаде няколко Огнени птици, които се отправиха към Ейнджъл по криволичещи траектории.

Междувременно Ленс ме атакува с множество странни конструкции, отдалече напомнящи на снежни топки. Отдавна бях се погрижил за Универсална стена с отблъскване на енергията във вид на Въздушни копия, затова спокойно продължих да наблюдавам Чез. По-конкретно, за действията на изоставената настрани малка Огнена топка. Тя се претърколи настрани и изведнъж бързо се зари в земята…