Читать «Огненият орден» онлайн - страница 47

— Благодарим! — радостно изблеяхме ние.

— Няма за какво да ми благодарите, така е по правилника на Академията. Ако трябваше аз да решавам, бих ви наказал две седмици тежък труд в Далечните планини. В мините всеки Майстор е ценен.

В мините?!

Ние с Чез си разменихме стреснати погледи и тържествено уверихме Шинс:

— Това повече няма да се повтори!

— Да бе, сякаш не ви познавам — той се усмихна в брадата си. — Поне спечелихте ли? Защитихте ли честта на факултета?

— Ами… да… — предпазливо каза Чез.

— Как? — с изненада забелязахме, че Майсторът едва сдържа любопитството си. — Какви заклинания използвахте?

— О, аз използвах един много интересен ход! — веднага се разпали Чез. — Възползвах се от факта, че бяхме на улицата, а не в зала от дагор. Тук в столицата явно не са участвали в сериозни битки, не са свикнали с използването на подобни трикове. Просто пуснах малко Огнено кълбо под земята и ударих Ейнджъл в задника!

Шинс кимна одобрително.

— Добър тактически ход. Новобранците много рядко създават цялостни щитове, прикриващи ги и отдолу — той ме погледна въпросително. — А ти, Зак?

Свих рамене неопределено.

— Не се напъвах особено. Просто стоях и гледах как се бие Чез, цялата работа я свършиха Отразяващите щитове.

— Това, разбира се, е добре. Но не трябва да разчиташ прекалено на Отразяващи щитове. Имал си късмет, че сте се били с първокурсници. Всеки третокурсник би могъл да обърне твоето заклинание срещу теб самия, и ако не го забележиш навреме, ще се търкаляш на тротоара, надупчен от собствените си Въздушни копия. В уличните дуели няма наблюдаващи и няма кой да намали силата на атакуващите заклинания.

Леле, и през ум не ми беше минавало, че може да се случи нещо подобно. Въпреки че можехме да видим чуждите заклинания с помощта на „пелената“, но да вникнем в тях и да ги променим по време на битка… не можех да си го представя. Да, определено имахме твърде малко знания и опит. Макар и да бяхме по-напред от останалите първокурсници, със старшите изобщо не можехме да се сравняваме.

— Зак, Майстор Ревел вече те чака — неочаквано ми съобщи Шинс.

Чез скочи с мен, но Майсторът го спря:

— Чез, теб ще те помоля да останеш.

— Но аз имам много важна среща! — запротестира Чез. — До връщането ни обратно има толкова малко време…

Мислено съжалих приятеля си, но ми стигаха и моите проблеми — трябваше да бързам за срещата с Майстор Ревел. За щастие кабинетът му беше на съседния етаж.

Началникът на Службата за сигурност в Академията ме посрещна с кратко кимване и без много приказки:

— Здравейте, Закари. Сядайте.

Няколко минути седяхме в мълчание, прекъсвано единствено от шумоленето на страниците и сумтенето на Майстора — съдейки по всичко, той четеше документи, отнасящи се до мен. Защо иначе постоянно ще ми хвърля преценяващи погледи? Честно казано, усещането беше сякаш виждаше през мен и искрено се забавляваше от видяното.

— Чудесно сте се справили в Крайдол — каза той накрая и бутна настрани папката с докладите.

По интонацията не разбрах това въпрос ли беше или констатация и предпочетох да запазя мълчание. Въпреки, че по мое мнение ние наистина се бяхме справили прекрасно, не всеки ден се случва първокурсници да спасят цял град от смъртно опасно Същество — продукт на тайни магически изследвания. Между другото, изобщо не разбирах как работи тази тяхна Служба за сигурност, щом позволява „Децата на дракона“ да създават такива чудовища точно под носовете им.