Читать «Огненият орден» онлайн - страница 46

Нито този, нито следващите опити да умилостиви стражите постигнаха някакъв успех. Ейнджъл трябваше да изтърпи болката, и най-важното, унижението. Осъзнаването на този факт значително повиши градуса на нашето настроение.

— Е, поне ще видим столичния затвор — промърмори под нос Чез. — Дори се чудя как ли може да изглежда.

В това бях съгласен с него, тъй като и представа си нямах къде в нашия роден град се намира затвора. Не ми се беше налагало да бъда там, а и интерес към това сладко местенце никога не съм проявявал. Изненадата за нас дойде от факта, че в сравнение със затвора в Крайдол столичния затвор наистина можеше да се нарече сладък. Кокетна сграда в покрайнините на града, която с нищо не се отличаваше от другите около нея освен с големите си размери. Е, и ореолът на защитните заклинания се виждаше дори и без използване на „пелена“.

Под непрестанните хленчения и заплахи на ранения Ейнджъл, порядъчно скучни за всички, ни вкараха през една почти незабележима врата, после минахме по няколко коридора и накрая ни настаниха в неголеми стаи. Доста уютни, трябва да отбележа. В допълнение към напълно нормалното легло тук имаше изненадващо прилична тоалетна и мивка, за сравнение в затвора на Крайдол имаше само стоманени легла и една малка дупка в пода. Нещо повече — настаниха всеки в отделен апартамент и дори донесоха някаква мижава, но все пак вечеря.

Почуках по стената, за да привлека вниманието на Чез, затворен в съседната килия:

— Чуваш ли ме?

— Да.

— Ама че ден се получи днес. Сутринта ние вкарвахме в затвора, а вечерта нас ни вкарват.

— За нас както и да е. Представяш ли си каква врява ще се вдигне, когато се разбере, че синът на съветник Митис е попаднал в градския затвор.

Замислих се за известно време, обмисляйки възможното развитие на събитията. По всичко изглеждаше, че ние с Чез ще бъдем изкупителните жертви. Например, ние бяхме подбудителите на боя, а Ейнджъл и Ленс — единствено жертви… Направо не ми се мислеше какво наказание можеха да ни наложат.

Казах на глас своите опасения, но Чез не сподели моя песимизъм.

— Затова пък ги нашляпахме по задниците — самодоволно каза той. — Имам предвид буквално. Както и да е… — той се прозя шумно. — Ще ни се размине. Хайде да спим, леглото е чудесно, не като в затвора в Крайдол. Мисля, че на вампирите там сега им е много по-неудобно, но така и трябва.

— Как можеш да мислиш за сън? — възмутих се аз.

Отговори ми само силно хъркане.

— Бедната Натали — измърморих под нос, яростно намествайки възглавницата. — Да спи при такова хъркане — направо ужас. Дали да не потърся в справочника някакво заклинание против хъркане…

Колкото и да е странно, заспах още преди главата ми да докосне възглавницата.

Действие 4

— Едва се върнахте и вече успяхте да се забъркате в неприятности — плесна с ръце Шинс. — Как е възможно?

Седяхме в кабинета му с наведени глави, без да смеем да вдигнем поглед. Нашият декан не беше толкова ядосан дори след нападението над Академията.

— Ние не искахме… — започна Чез.

— Според мен много даже сте искали! За ваш късмет получавате само предупреждение.