Читать «Огненият орден» онлайн - страница 262

— Кого да убия? — веднага се оживи Велхеор.

— Наив го ухапа вампир — игнорирайки въпроса му, каза Невил.

— Наистина ли?! — изненадах се аз.

Току-що се бяхме върнали от земята на вампирите, но изглежда щеше да се наложи да отидем още веднъж.

— И кой го ухапа?

— Започнал да се среща с онова момиче, което спасихме от вампира — отвърна Викерс старши. — Влюбеният глупак дори не забелязал, че се срещали само след залез слънце. Ухапването на сеонеца я превърнало в нисш вампир, но не посмяла да каже на ухажора си.

Ето къде е отивал онази нощ нашето Огнено момче! На среща! Кой би си помислил… Но колко неудачно си беше избрал приятелка… Впрочем това беше общ проблем за цялата ни петорка.

— Странно е да чуеш словосъчетанието „влюбен глупак“ от човека, който почти предизвика на дуел боен друид — отбеляза Чез. — Горкото момиче просто се е страхувало, че Наив няма да иска да се среща с нисш вампир, нали в Крайдол това е нещо много сериозно, нисшите са отритнати. Учуден съм, че родителите й още не са я изхвърлили от дома си. А тя съвсем случайно го ухапала, от неопитност, не могла да сдържи навреме инстинкта си — той ми намигна, — като цяло просто не се сдържала.

Така, значи при нея е отивал Наив, когато ние с Велхеор го хванахме да излиза от къщата онази нощ. Дори бях готов да допусна, че Наив се е отказал от вечеря, подлагайки се на някаква диета, за да се хареса повече на момичето, затова и не е взел сънотворното на Велхеор.

— Така, може ли все пак да се качим при моя брат?! — неочаквано нервно извика Невил.

— Да, разбира се — бързо отвърнах аз и, колкото и да беше странно, Велхеор не тръгна да спори с мен.

Няколко минути по-късно ние вече бяхме седнали до спящия Наив и търпеливо чакахме присъдата на Велхеор. Вампирът внимателно огледа Викерс младши, а след това затвори очи и започна да прокарва над него ръцете си.

— А къде е Алиса? — попитах шепнешком Чез. — И какво стана със Стил, дойде ли на себе си?

Признавам, че нямах търпение да й разкажа за съня си. Може би като разбере, че има вероятност Келнмиир да се върне, тя поне малко ще омекне.

— Колкото и да е странно, със Стил всичко е наред, с изключение на силното изтощение. Събуди се, като изобщо не си спомня събитията, настъпили след нападението на Академията. Така че вие с Алиса наистина успяхте да направите невъзможното. Между другото, Алиса точно сега разхожда нашия болен.

„Какво значи «разхожда»? — подозрително помислих аз. — Първо приятелска среща с Девлин, сега разходки със Стил. Ох, не ми харесва всичко това. Даже бих казал, че направо ме вбесява.“

— Може да не шептите — без да отваря очи, каза Велхеор. — На мен не ми пречите, а Наив и гръм няма да го събуди — финалния период на развитието на вампиризма вече е започнал.

Невил нервно издиша:

— Същото каза и Мелисия. Според нея процесът вече е необратим, но никой не разбира по-добре от самите вампири, така че тя ни препоръча да се консултираме с вас.

— Точно така — потвърди Велхеор, приключвайки с изследването. — Процесът наистина е необратим.

Невил отпусна глава в ръцете си и тихо прошепна: