Читать «Огненият орден» онлайн - страница 263

— О, не…

— Можем да опитаме да убием ухапалия го вампир — неочаквано предложи Велхеор. — В много редки случаи това може да спре преобръщането, дори и да е отишло толкова далече.

— Нещо ми подсказва, че Наив ще е против — въздъхна Невил. — И няма други варианти?

— Не — увери го Велхеор. — И между другото, ние може и да не искаме неговото разрешение. Ако проблемът може да бъде решен с помощта на убийство…

— … това със сигурност ще бъде твоят избор, сигурни сме — намръщих се аз. — За съжаление, така може да решават проблемите си само най-кървавите вампири на хилядолетието. Ние, обикновените хора, трябва да се ръководим от морални принципи, да знаеш.

Велхеор сложи ръце зад главата си и се загледа в тавана:

— Ску-ука.

— Наив ще стане обърнат във вампир — бавно каза Невил. — Какво да кажа на родителите си?

Значи Наив ще загуби способността си към Занаята и вече няма да може да се обучава с нас. Първо Невил, сега брат му… Нашата петорка се разпадаше буквално пред очите ни.

— Е, да си обърнат във вампир не е толкова лошо — отбеляза Даркин леко обидено. — Въпреки че няма да може да се занимава със Занаята, но поне ще остане жив.

— Успокои ме — въздъхна Невил.

— Може пък да успее да намери себе си в нещо друго — казах неуверено. — Ако наистина обича това момиче, то сега ще им бъде по-лесно и по-добре заедно.

Все пак общуването би следвало да става много по-лесно, ако и двамата партньори са от един и същ вид. Може би точно с тези различия бяха свързани и моите проблеми с Алиса, и неразбирателството между Невил и Мелисия. За човек беше трудно да разбере друидите или вампирите — прекалено различни същества бяхме. Погледнах към Стела и Даркин — на тези двамата и принадлежността към един и същи вид не помогна, не минават без караници. Колко сложно беше всичко…

— Като цяло, каквото можах — направих — обобщи Велхеор и неочаквано бързо напусна стаята. — По-нататък сте вие. А аз трябва да свърша някои неща преди тръгването.

— Заминаваш ли някъде?

— Както и вие — вече зад вратата отвърна вампирът. — Нали не си си мислил, че ще отидете на война без мен? Точно това не бих го пропуснал за нищо на света.

Велхеор вече го нямаше, а ние все още гледахме в затворената врата.

— Той каза „на война“? — казах накрая аз. — Ние нали отиваме в учебен лагер, или не?

— Да. В учебен лагер — съгласи се Чез. — Но ти просто не си чул последните новини — в Империята е обявено военно положение. Ние сме на ръба на война, а може и да е започнала, не знаем дали ни съобщават всички новини…

— Все по-зле става.

— Ние също ще дойдем — смутено каза Даркин. — Днес трябва да ни издадат документа.

Стела и Даркин се отправиха към изхода.

— Ъ-ъ… какъв документ? — със закъснение попитах аз.

— Ами документа за вашия Висок дом. Ние сега сме твоя гвардия, не помниш ли?

Нищо не разбирах.

— Кой ще ви издаде този документ? — попитах със закъснение, но вампирите вече бяха заминали.

— О, да — разцъфна в усмивка Чез. — Ти още не знаеш. Онзи ден леля ти се появи тук.

— Леля Елиза?!

Чез многозначително погледна към апатично седящия Невил.