Читать «Огненият орден» онлайн - страница 253

Всъщност от този участък на стената вече се виждаше цялото ми кокалено войнство. Мъртъвците приближаваха замъка като обикновена тълпа. Сред обикновените скелети се открояваха светещите силуети на неживите магове и, за моя немалка изненада, многобройни обсадни стълби. Не знам как се бяха сетили за такова нещо, но фактът си оставаше факт — мъртъвците добре се бяха подготвили за обсадата.

— Леле, колко са много — хлъцна момчето. — Та те ще превземат целия замък!

„Да, наистина са нелоша армия“ — с известна гордост си помислих аз. Все пак всички тези мъртъвци ги бях вдигнал единствено аз. При това само за няколко дни. А ако поработя сериозно с този артефакт, ще мога да събера цял легион от скелети и да ги насоча към Халифата! Така, стига съм се разсейвал…

— Глупости — изсумтя Велхеор. — Всеки от живеещите в замъка вампири без усилие ще избие по стотина от тези глупави същества. Много се надявам мъртъвците да ги разсеят поне за половин час. И всъщност защо изобщо си бърборя с теб? Я бягай оттук, по-нататък сами ще се оправим.

— Ами заповядайте — изсумтя момчето. — Ще погледам от кулата как ще свърши всичко. — И той неочаквано ни се изплези. — Пожелавам ви да оцелеете.

Когато момчето се скри зад една от кулите, аз се обърнах към Велхеор:

— Ще тръгваме ли?

— Почакай малко, твоят вампир сигурно и той ще излезе да погледа и да вземе участие във веселбата. Така че сега ще наблюдаваме спокойно, ще си получим зрелището, и едва след това ще тръгнем по работа.

И ние съвсем открито се приближихме до атакуваната стена, за да наблюдаваме случващото се „от първия ред“. Признавам, че и на мен самият ми беше интересно да видя как ще се развият събитията по-нататък. А те се развиваха доста предсказуемо — скелетите стигнаха до стените на замъка и започнаха обсада по всички правила на военното изкуство. Поне така каза Велхеор, аз не бях много на ти с тези правила. Скелетите-магьосници започнаха да обсипват стените с Огнени топки и други подобни, докато в същото време редовите скелети домъкваха стълбите.

Вампирите без излишно суетене заеха местата си по стените — отблъскваха атакуващите заклинания с помощта на Изкуството и трошаха със своите кукри подпрените стълби. Между другото, стълбите бяха направени от кости и завършваха с ръце, които много добре се закрепваха към ръба на крепостната стена. Цялата атака се провеждаше практически в пълна тишина — единствено вампирите си подхвърляха кратки фрази, скелетите просто нямаха с какво да говорят или викат.

— Това е смешно — разочаровано каза Велхеор. — А аз си мислех, че ще бъде… някак по-зрелищно, знам ли… Мъртъвците дори не могат да ги затруднят сериозно. Само виж — сеонците правят каквото си искат.

— Да, явно надцених силите на мъртъвците, ти беше прав — бях принуден да призная.

— Дори и аз ги надцених — Велхеор обърна гръб на обсаждащите замъка скелети и се огледа. — Е, какво пък, накъде отиваме?

Аз още веднъж проверих на картата.

— Ето там по онзи преход — посочих към моста, намиращ се в непосредствена близост до сблъсъка с неживите. — Да отидем в замъка, там пак ще проверим на картата.