Читать «Всичко си има цена» онлайн - страница 121

Опитах се да си внуша, че четиримата мъже в колата не чакаха мене. Най-вероятно не знаеха нищо за мене, но въпреки това нямах куража да прекося улицата и да вляза в трезорите. Върнах се по обратния път и се вмъкнах в една денонощна дрогерия зад ъгъла. Поръчах си кафе и седнах с цигара в ръка, докато се чудех какво да правя.

Чувствах нарастващо желание да напусна града. Извадих портфейла си и проверих колко пари имам у себе си. Не бяха много: пет долара и малко дребни. Имах две хиляди в банката. Имах ли достатъчно смелост да изчакам, докато тя отвори? Трябваше да чакам, казах си аз. Без пари бях загубен.

Преместих се от дрогерията в един снекбар, а след това в друга дрогерия. Стрелките на часовника ми бавно пълзяха. След три кафета и след като бях изпушил всичките си цигари, реших, че е време да тръгна към банката. Вървях бавно и се оглеждах за всеки, който можеше да е детектив. Този път се приближих предпазливо, като се движех по отсрещната страна на улицата. Забелязах друга черна кола, паркирана на около четирийсет метра от банката, в която също седяха четирима мъже.

Пристъпих в един покрит пасаж с магазини извън погледа им. Разбрах, че полицията е по следите ми. Това не можеше да бъде съвпадение. Те ме чакаха да изгубя самообладание, да си изтегля парите и да избягам.

Влязох в една дрогерия, поръчах си кафе и седнах на една маса до стената. Ръцете ми трепереха толкова силно, че се страхувах да вдигна чашата. Трябваше да изчезна, преди да е щракнал капанът, но как щях да направя това без нари?

Тогава си спомних за Соли. Можеше да ми заеме достатъчно, за да изчезна от града. Той самият беше имал неприятности с полицията и добре знаеше какво означава да си загазил по такъв начин.

Отидох до телефоните и позвъних в офиса на Соли.

Патси вдигна слушалката.

— Там ли е Джак?

— Не. Ти ли си, Глин?

— Да, аз съм. Слушай, Патси, много е важно да говоря с Джак. Къде мога да го открия?

— Той е в полицейското управление.

Сърцето ми подскочи в гърдите.

— Той… какво?

— В полицейското управление е. Един детектив дойде преди половин час и го отведе там. Глин, неприятности ли имаш?

Оголих зъби в безрадостна усмивка. Много слабичко и неточно звучеше.

— Може и да имам — отвърнах аз. — Какво знаеш, Патси?

— Джак ме изгони от стаята, но аз подслушвах на вратата — каза Патси, като говореше тихо и бързо. — Детективът задаваше въпроси за тебе и мисис Дестър.

Избърсах потта от лицето си.

— Какви въпроси?

— Искаше да разбере дали Джак знае нещо за тебе и нея; дали сте били в приятелски отношения и дали си излизал с нея.

— Какво каза той, Патси?

— Не знам. Не можех да остана толкова дълго пред вратата. След няколко минути Джак излезе и каза, че отива до управлението.

— Как изглеждаше?

— Уплашен. Стой настрана от него, Глин. Не трябва да му се доверяваш. Той мисли само за себе си.

— Предполагам, че е така. Благодаря ти, Патси. Много ти благодаря.

— Мога ли да направя нещо друго за тебе? Тази жена е мъртва, нали? Пише във вестниците.

— Да, мъртва е. Не, нищо не можеш да направиш. Дочуване, малката, и благодаря.