Читать «Всичко си има цена» онлайн - страница 120

— Не съм мигнал цяло денонощие. Предполагам, че това не ти прави особено впечатление, нали?

Мадъкс подмина забележката без коментар. Той се обърна към мене.

— Благодаря за информацията, мистър Неш. Точно такова нещо търсех.

— Видях ги заедно само веднъж.

— Един път е достатъчно. — Той сграбчи ръката ми в своето прилично на трошачка за кости ръкостискане, кимна ми с глава и се запъти през дневната към преддверието.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

„Без паника!“

Изговорих високо думите, докато гледах как колата на Мадъкс изчезва надолу по алеята. Голямата стая изглеждаше изоставена и празна.

Дали Мадъкс не си играеше с мене? — почудих се аз. Дали беше отгатнал, че аз съм любовникът на Хелън? Капан ли ми поставяше, или беше наистина повярвал в историята за високия мъж в Браун Дарби?

Предполагах, че е на път за полицейското управление, за да докара полицаите, които да ме арестуват. Знаех, че не трябва да губя нито миг, докато бях още на свобода. Трябваше да се отърва от пижамата, халата и ръкавиците. Трябваше да унищожа завещанието. Рано или късно, ако ме арестуваха, полицията щеше да узнае, че съм имал депозитен сейф и да получи разрешение за обиск.

Щеше да бъде фатално за мене, ако намереха завещанието.

Влязох бързо в кухнята и извадих от тенджерата мръсния, влажен парцал, с който бях почистил фризера, и после изтичах горе в спалнята си. Сложих пижамата, халата, ръкавиците и парцала в един куфар заедно със стария ми работен костюм и няколко нови ризи и чорапи върху тях. Затворих куфара, оставих го на леглото, отидох до прозореца и погледнах надолу към терасата.

Полицаят се разхождаше напред-назад с ръце зад гърба си и прихлупена фуражка, която предпазваше очите му от слънцето. Реших да изляза през задния вход, да пресека градината и стигна до градинската врата, която водеше към една задна улица. Тя щеше да ме отведе до автобусната спирка в долния край на Хилсайд Кресънт.

Вдигнах куфара и слязох бързо по стъпалата, минах през коридора и кухнята и излязох през задния изход.

След четири минути бърз ход стигнах до спирката. Минута по-късно пристигна един автобус и аз се качих в него. Поглеждах през прозореца, за да видя дали не ме следва някоя кола, но дългата стръмна улица беше пуста. Слязох на кръстовището на Фигероа стрийт и Файърстоун. Движейки се бързо, аз се смесих с тълпата бизнесмени и продавачки, които отиваха на работа. Стигнах до денонощните депозитни трезори тъкмо когато уличният часовник удари осем и половина.

Движението беше доста интензивно и аз не пресякох веднага улицата. Добре, че не го направих. Забелязах една голяма черна кола, паркирана близо до входа на трезорите, в която седяха четирима едри мъже с масивни вратове. Разбрах веднага, че са полицаи и бързо се шмугнах в един магазин далеч от техните погледи. Какво правеха пред трезорите? Мене ли чакаха, или искаха да арестуват някой друг? Само в едно бях сигурен: те не стояха там за развлечение. Към сърцето ми пролазиха ледени тръпки. Това ли беше началото? Дали чакаха да направя някой погрешен ход, преди да атакуват внезапно?