Читать «Всичко си има цена» онлайн - страница 119

— Те са достатъчно умни, за да знаят, че ако не уредим изплащането, ние ще трябва да върнем вноските, а знаете ли колко е платил Дестър през изминалите години? Сто и четири хиляди долара. Те са преследвали тези пари, а не трите четвърти милион. Това е било твърде опасно, докато върнатите вноски са си стрували труда и са били много по-безопасни. О’кей, дълговете на Дестър възлизат на петдесет хиляди долара. След като продадат къщата, мебелите, колите и всичко останало, ще има достатъчно пари, за да се изплатят дълговете. Щели са да им останат сто и четири хиляди долара, които са си една хубава малка сумичка. Хармъс сподави прозявката си.

— Мисля, че си на прав път — каза той. — Бях забравил, че вноските трябва да бъдат върнати. Какво тогава се е случило с мисис Дестър? Какво се е объркало?

Мадъкс сви рамене.

— Не знам и не ме интересува. Може да са се скарали. Може приятелят и да я е убил. Или пък Дестър. Не знам, нека полицията се занимава с този проблем. Това, което аз знам е, че нашият клиент е бил убит и аз ще се погрижа дяволски добре убиецът да не успее да се измъкне.

Той се извърна внезапно и ме изгледа.

— Е, мистър Неш, вие какво мислите за всичко, което казах досега? Само мълчахте до този момент. Имате ли някакво предположение кой може да е приятелят на мисис Дестър?

Разбрах, че ме очаква отчаяна битка. Все още можех да се измъкна, ако изиграех добре картите си, но ако направех една единствена грешка, бях загубен.

— Не знам кой може да е — отвърнах аз, като срещнах с усилие настойчивия му, изпитателен поглед, — но веднъж наистина я видях с един мъж.

Мадъкс се усмихна. Той премести погледа си към Хармъс.

— Видя ли? Подълбай повечко и все нещичко ще изскочи на повърхността. — Той отново се обърна към мене. — Кога беше това, мистър Неш?

— Може би преди седмица, не съм много сигурен. Бях слязъл до града. Видях мисис Дестър и този мъж да излизат от „Браун Дарби клуб“.

— Можете ли да го опишете?

— Да, разбира се. — Думите излитаха от устата ми без почти никакво усилие. — Беше висок, светъл, с руси мустаци, около трийсет и пет-шест годишен, с приятна външност.

Мадъкс погледна към Хармъс.

— Чу ли всичко? В „Браун Дарби клуб“. Трябва да намериш този приятел.

— Да — отвърна Хармъс. — Има не повече от двайсетина хиляди високи светли мъже с руси мустаци и приятна външност в Холивуд, но това няма значение. Ще го открия.

— Останахте ли с впечатление, мистър Неш, че отношенията им са повече от приятелски? — запита Мадъкс.

— Страхувам се, че не успях да разбера. Минах с колата покрай тях. Просто ги зърнах. Беше сложила ръката си върху неговата. Нямах достатъчно време да разбера дали са в добри или лоши отношения. Просто ги видях.

— Е, и това е нещо — рече Мадъкс и се изправи. — По-добре ще бъде, ако веднага започнеш работа — нареди той на Хармъс. — Върви в „Браун Дарби клуб“ и виж дали можеш да получиш някаква информация за този приятел. Аз ще говоря с Бромуич.

Хармъс се протегна бавно и стана.