Читать «Слънцето угаснало» онлайн - страница 5

Тя скочи от леглото, мина в съседната стая през проходната врата, която стоеше отворена, и погледна през прозореца към улицата. На няколко крачки далече видя електрическата лампа, а отсреща — съседните къщи, със спуснати завеси на прозорците, неми и пусти. По улиците нямаше никой, но съвсем наблизо, може би в съседната улица, се водеше същинско сражение. Наведнъж гръмнаха стотина пушки.

Обхвана я несдържаност. Притискаше ръце до гърдите си и търсеше прозорец, откъдето да види какво става. Четирите прозореца на двете стаи, кабинетът и трапезарията бяха откъм улицата. Опита от всеки, но отново виждаше електрическата лампа на улицата и немите, пусти къщи отсреща. Не смееше да запали електричеството из стаите, но когато излезе във вестибюла, видя, че бе забравила там лампата да гори. Бързо я изгаси и погледна към стъклата на входната врата. В тях блестеше светлина. Спомни си за осветения прозорец на втория етаж.

В тоя етаж живееше семейство Здравеви. Методи Здравев, познат адвокат в града, беше приятел от студентство на Ася. Двете семейства, попаднали случайно в една и съща къща, живееха другарски. Госпожа Здравева беше добра приятелка, приказлива и любезна.

Спомни си за нея и изведнъж къщата ѝ се видя по-малко пуста и страшното — по-поносимо. Ако отиде при приятелката, сложила глава на рамото ѝ, тя можеше да заплаче със сълзи и да сподели болката си.

Отвори нетърпеливо вратата и почти изтича по стълбите. Вестибюлът на горния етаж светеше. Надя Струмска потропа на стъклената врата.

Глава II

Ако Ася Струмски трябваше да отговори какъв е Здравев, имаше си готов отговор, който можеше да даде без колебание. Той обичаше приятеля си заради неговата общителност, заради веселия му характер, бистрия му ум и безспорната му хитрост, която по никой начин не минаваше границата на честността. Ася се привързваше лесно и много пъти преценяваше работите твърде снизходително. Точно това бяха казали другите, които също можеха да имат мнение за Здравева. През погледа на тия други Здравев добиваше съвсем нов образ. Неговата общителност някои намираха за ловко приспособяване и желание да се харесва, а във веселия му характер откриваха белези на еротични склонности и животинска алчност.

Всъщност Здравев не можеше да бъде покрит с никакво наметало, защото неговите прояви идеха най-неочаквано. Той можеше да бъде и добър и зъл, и веселяк и циник, и всичко се ръководеше от една хитрост, която не знаеше граници, но която му уреждаше богато живота. На тридесетата си година той беше известен адвокат, пет години по-късно — богат човек. Мнозина се учудваха как се постига всичко това и не можеха да налучкат начините. Пътеките на неговия живот бяха направили най-разнообразни зигзаги. Веднъж той е деятел в партиен клуб, друг път е начело на акционерно дружество. Между това се ожени. Още първата година след сватбата се понесоха най-грозни слухове за семейния му живот. Младата жена много бързо направи къщата му весела, но съпругът изглеждаше от най-щастливите. Някои намираха, че той ловко употребява жена си за да завързва полезни приятелства, други намираха, че затваря нарочно очите си, за да не го укоряват за собствените му прегрешения. Той изглеждаше само щастлив съпруг.