Читать «Още един скандал» онлайн - страница 99

Необяснимо защо, Гейбриъл забави ритъма.

Тя му даде знак да побърза.

Той спря. Той спря!

— Не! — изстена тя, зашеметена, невярваща. — Не спирай сега!

Но Гейбриъл упорито не помръдваше.

— Не е нужно да го правиш.

— Какво? — Тя го виждаше като през мъгла и почти не го чуваше. Преследването на върха я държеше в оковите си — връх, от който я деляха само на няколко крачки. Няколко негови тласъка… Тя изкусително врътна задничето си.

— Не е нужно да го правиш — повтори той. — Лицето му бе близо до нейното. Гледаше я право в очите. Гласът му беше дълбок и сериозен: — Ще имаш тиарата независимо от решението си. Ако желаеш да престана, ще престана.

В нейното състояние на възбуда й бе нужно известно време, докато проумее думите му. Манипулациите му.

Щял да престане? Сега? Щяла да има тиарата независимо дали ще му отдаде тялото си или не?

Вече не ставаше въпрос за тиарата. Вече не. Ставаше въпрос за нея. За желанията й. За нуждите й.

— Ти, копеле! — Гласът й трепереше от гняв.

Не го интересуваха обидите й, интересуваше го победата.

— Казвай накъде сме. Да спра ли… да продължа ли?

Как изобщо можеше да пита? Не беше ли възбуден като нея?

Тогава Мадлин видя как на челото му се образува капчица пот, която се стече по бузата му и спря на челюстта му.

О, беше възбуден, беше и още как. Желаеше я — но искаше тя да капитулира. Не искаше тя да е с него по сделка. Искаше да я има с признанието й, че тя гори от жажда по него, която не отстъпва на неговата.

Ако Мадлин не признаеше каква страст я владее, той щеше да се оттегли. Тя не се съмняваше в силата на волята му да отрече собственото си желание — и да доживее до утрешния ден, за да я измъчва.

Гейбриъл никога нямаше да познае поражение.

— Мади? — Той бавно се отдръпна.

Усещането за пълнота изчезна, а тя го искаше, нуждаеше се от него сега.

Мадлин се предаде — пълно и безусловно.

— Искам те. — Тя сграбчи задника му и го притисна към себе си. — Моля те, Гейбриъл, искам те.

Той отново повдигна брадичката й, този път малко грубо. Малко прибързано. Но очевидно това, което прочете в очите й, го задоволи, защото той се засмя — омразен смях! — и се заби в нея докрай.

Всичко я разтърси — насилието му, претенцията му, но не й пукаше. Тя надигна хълбоци, обви крака около кръста му и прошепна:

— Моля те. Моля те!

— Ти си моя, Мади. Ела с мен. — Дълбокият му глас погали струна в душата й. Мъжествеността му я галеше по друг начин. Той се движеше бързо, с брилянтна решителност, приковаваше я на дюшека, пронизваше я със себе си.

Търсенето на страстта се превърна в състезание. Движеха се заедно във великолепен, въодушевяващ ритъм. Сърцето й биеше с всеки негов тласък. Всеки път той докосваше най-дълбокото място в душата й, а контролът й ей сега щеше да рухне. Мадлин стенеше като луда, загрижена единствено за насладата си.

Но когато постигна удоволствието, тя замлъкна. Силна треска повали сетивата й, после ги пречисти. За един дълъг, великолепен момент нямаше нито минало, нито бъдеще, само тялото й, което се кършеше в тръпките на екстаза. Само тялото й, завладяно и задоволено от Гейбриъл.